Обичам добре разказаните истории, които отварят много врати и помагат на хората да съпреживеят емоцията на разказвача.
Обичам историите по действителни случаи. Книга, филм, разказ, които пресъздават истински събития, имат огромна стойност и ефект. Освен че ни информират, те ни помагат да сложим обувките на участниците, да съпреживеем техните битки, драми, провали и победи.
Историята е още по-силна, ако я чуете от устата на преживелия.
Но каквото и да говорим, най-силни са нашите лични случки и преживявания. Такива, през които сме преминали и са ни направили по-силни и по-мъдри, или пък са ни оставили по-разколебани и по-самотни...
Всеки от нас има своята сърцераздирателна история, която не можем да забравим и често се връща в съзнанието ни, като ни „тормози” и не ни оставя безучастни.
Имаме нужда да се докосваме до такива истории, за да се чувстваме съпричастни, да съпреживяваме емпатия, емоционална топлота... Някои ни разтърсват толкова силно, че искаме по някакъв начин да помогнем.
Спомням си разрушителното земетресение в Хаити през 2010 година, когато трябваше да разяснявам по телефона какво е приемна грижа. Месеци след земетресението линията беше „гореща”, понеже на ден звъняха десетки хора, да питат как да помогнат и дали могат да станат приемни родители на деца от Хаити.
Наскоро имаше подобна ситуация и в България. На едно дете му бяха нужни много пари, за да продължи своето лечение. За броени часове, след като чухме трагичната история, сумата беше събрана.
Днес, в Международния ден на сърцето, ми се иска да ви разкажа подобна действителна история.
Преди два дена се запознах с едно момче. То не знае точно на колко години е. Казва, че е на около 20. В страната, от която идва, рождените дни не са повод за празник. Децата не се записват в деня на раждането и много от хората наистина не знаят рождената си дата и възрастта си. Баща му умира, когато той е малък. За него и петимата му братя и сестри остава да се грижи майка им.
Родината му е място, където в последните 100 години няма спокойствие, а постоянно напрежение, смърт и убийства. В родното му село няма кмет, полиция и медицински лица, законът се определя от този, който носи оръжие.
Учил е само 6 години, но има вродена мъдрост. Говори така, все едно е живял 80, макар че в родната му страна малко хора доживяват до толкова.
Когато станал тийнейджър, около 13-14 - годишен (не може да бъде сигурен), дошли хора с оръжие и му казали, че трябва да тръгне и да се бие заедно с тях. Опитал да обясни, че има семейство, за което трябва да се грижи, че трябва да ходи на училище... За да звучат по-убедително, тези с оръжието го пребили. Представете си едно 14-годишно момче, което е пребито от бой, за да бъде убедено да стане убиец, като тези с оръжието...
В крайна сметка го оставили за известно време на мира, понеже толкова много се престарали в побоя, че имал два счупени крака, увреждания на гръден кош и прешлени, пълна загуба на зрението. Около две години бил на легло и майка му се грижела за него. Когато се възстановил, те отново се върнали и той трябвало да бяга за живота си - така обяснява идването си в Европа.
Знае много добре английски само от слушане за около година в страната, в която е бил, преди да дойде в България. Говори като възрастен. Споделя мъдрост след мъдрост за отношението към хората, към жените, за религията. Дойде с молба да му посочим къде има очен лекар, понеже от 20 дена очилата му са счупени, очите му са възпалени и не вижда въобще.
Докато го слушахме, се опитахме да му покажем и разкажем за Христовата любов. За мен това е една сърцераздирателна история, която не ме оставя спокоен.
Ще ви разкажа още една действителна история. За едно младо момче, вече на 20, и неговата баба. То има сериозен проблем, който определя поведението и развитието му. Живее в свой свят, затворен в себе си. Майка му си тръгва, когато е съвсем малък и когато диагнозата е ясна. Не може да преживее проблема. Остава бабата, която поема грижите за него. Не ѝ е лесно да се грижи за дете, което е по-различно от другите - не изразява обичайните емоции на радост и тъга, изпада в криза поради нещо незначително на пръв поглед. Общува трудно и по свой начин с другите.
В продължение на 20 години тази жена се грижи за своето внуче. Отказала се е от мечти, възможности за кариера, за да се превърне в родител на внука си. С тях се запознах преди няколко дена. Направи ми впечатление, че възрастната жена обича детето и е огорчена от действията на майката, но има готовност да продължи да се жертва за него.
Това са две сърцераздирателни истории. Сигурен съм, че и вие знаете подобни. Познавате хора, преживели и по-тежки неща от това, което споделям. Зная, че сред вас има и такива, които в момента преживяват тежки ситуации. Вашата история може би е още по-трагична. Може да накара човек да се замисли за смисъла на живота, да поплаче или да бъде съпричастен в молитва или с действие.
Разказах ви за насилие и саможертва, но бих искал да ви споделя и най-сърцераздирателната история. Историята с главно „И”. История за голяма пропаст, която деляла човека от Бога. Бог, Който го сътворил с толкова много любов, направен по Негов образ и подобие. Подобие и образ, които човекът осквернил с греха. Грях, който носел смъртта и разделил човека от Бога. Бог обаче толкова обичал човека, че не можел да си представи вечността без него и избрал да се унижи, да бъде хулен, заплюван, да бъде мъчен, бит и предаден от най-близките си, и да умре вместо човека. Човекът вече бил свободен от наказанието за греха, поради тази велика размяна – Христос умря заради човечеството. Човечество, което не заслужава огромната Божия любов. Любов, която не може да бъде събрана в рамките на тези редове. Редове, които разказват за сърцераздирателни истории, но най-сърцераздирателната е точно тази - Христос беше бит и унижаван, пожертва Себе Си, за да живеем ние.
В Международния ден на сърцето ще завърша с думите на Хелмут Тилиг, немски пастир, живял по време на Втората световна война. Когато го попитали, кое е най-голямата злина, която е видял по време на войната, Тилиг отговорил, че е виждал много зло, но най-ужасното е неизкупеното човешко сърце.
Каквато и история да разказваме, винаги стигаме до това зло. Библията ни учи, че „онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ (Матей 15:18-19).
Бог обаче променя сърца и животи. Поеми протегната Му ръка!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите