Темата за гордостта е вечно актуално. Споделяме коментар от известния британски философ и автор на незабравими и любими произведения Клайв Стейпълс Луис.
Горделивият човек се стреми да бъде „по-добър“ от всички останали.
Воювате ли с вашата гордост? Клайв Стейпълс Луис започва с обикновен тест: Колкото повече гордост те изпълва, толкова повече не я харесваш у другите.
Как се чувствате, когато сте наранени, незабелязани, покровителствани или засегнати от някой друг? Ако сте горделиви, тогава се разстройвате много, когато някой друг „печели“. Кл. Ст. Луис пише следното:
Гордостта не е доволна просто да притежава нещо. Тя е доволна единствено когато има повече от другите. Ние смятаме, че хората се гордеят с това, че са богати, умни или хубави, но не е точно така. Те всъщност се гордеят се с това, че са по-богати, по-умни или по-добре изглеждащи от другите. Ако някой стане еднакво богат, умен или добре изглеждащ с ближния, няма с какво да се гордее. Именно сравнението те прави горд: удоволствието да си над останалите.
Горделивият човек никога не е доволен
Състезаването с другите не винаги е признак на гордост. Например, когато ресурсите са оскъдни, хората често се състезават помежду си за тези ресурси. Горделивият човек обаче ще се опита да получи още и още, дори когато вече има повече, отколкото му е необходимо. Много грехове, като алчност и егоизъм, са резултат на гордост, обяснява Луис. Той казва:
Нещата се постигат с пари. Алчността със сигурност ще накара човекa да се стреми към повече пари, в името на по-добрата къща, по-добрите почивки, по-добрите неща за ядене и пиене. Но само до един момент. Какво кара човек с 10 000 долара на година да се стреми да получи 20 000 долара годишно? Това не е алчността за повече удоволствие. 10 000 долара ще осигурят всички луксове, на които наистина може да се наслади един човек. Това е Гордост - желанието да бъдеш по-богат от някой друг богат човек и (още повече) желанието за власт.
Горделивият човек се стреми към власт
Според Луис стремежът към власт наистина радва и подклажда гордост. Горделивият човек иска да чувства превъзходство над другите, а властта над другите подхранва комплекса за превъзходство. Според Луис можем да видим стремежа към власт във всичко - от красива жена, която се опитва да натрупа почитатели до политически лидер, който изисква все повече влияние и контрол. Желанието на гордостта за повече власт води до вражда между хората. В тази връзка Луис коментира:
Ако аз съм горделив човек, тогава докато в света има човек, който е по-мощен, по-богат, или по-умен от мен, той е мой съперник и мой враг.
Луис характеризира гордостта като основна причина за нещастията у всеки народ и във всяко семейство, откакто съществува светът. Докато други пороци, като пиянството, например, понякога свързват хората, гордостта никога не го прави. Тя разделя хората.
Гордостта ни превръща във врагове на Бога
Гордостта не само прави хората врагове един с друг, но и ги превръща във врагове на Бога. Луис коментира:
Когато враждувате с Бога, вие се изправяте срещу нещо, което във всяко отношение неизмеримо ви превъзхожда. Ако не познавате Бога като суверен и следователно не познавате себе си в сравнение с Неговото величие - вие изобщо не познавате Божията същност.
Докато сте изпълнени с гордост, не можете да познаете Бога. Горделивият човек винаги гледа отвисоко на нещата и хората: и, разбира се, докато гледате надолу, не можете да видите нищо, което се намира над вас.
Това поражда един ужасен въпрос: Как е възможно хората, които очевидно са разяждани от гордост, да твърдят, че вярват в Бога и даже да изглеждат много религиозни? Страхувам се, че това означава, че същите се покланят на един въображаем Бог. Теоретично те признават, че са нищо в присъствието на този предполагаем Бог, но на практика през цялото време си представят как Той ги одобрява и ги смята за далеч по-добри от обикновените хора: тоест плащат му едно пени въображаемо смирение и получават от него цяла лира.
Гордостта ни прави уязвими спрямо дявола
Според Луис човешките пороци са подбуждани от дявола, който работи в нас чрез нашата стара природа. Гордостта, от друга страна, е на чисто духовно ниво и следователно е далеч по-фина и смъртоносна.
Един от начините да попаднете в капана на дявола, е да използвате гордостта за преодоляване на по-обикновени пороци. Луис пише:
Всъщност учителите често апелират към гордостта на детето или така нареченото самоуважение, за да го накарат да се държи прилично. Много хора са преодолели малодушието, похотта или лошото настроение, защото са си внушили, че те са под тяхното достойнство - тоест, от гордост. Дяволът се смее. Той е напълно доволен да види как ставате целомъдрени и смели, и самоконтролирани ... при условие, че през цялото време упражнява върху вас Диктатурата на гордостта. По същия начин той би бил доста доволен да види вашата настинка излекувана, ако му беше позволено в замяна да ви даде рак. Защото гордостта е духовен рак: изяжда самата възможност за любов, или удовлетворение, или дори здрав разум.
Гордостта заслепява
В своята беседа Луис подчертава, че удоволствието да бъдеш хвален, не е гордост. В много ситуации няма нищо лошо да опитате (и да успеете) да угодите на някого. Луис характеризира суетата или възхищението от похвалите на околните като най-елементарният тип гордост, защото демонстрира, че „все още не сте напълно доволни от собственото си възхищение“.
Проблемите обаче започват, когато започнете да се наслаждавате по-малко на похвалите и повече на себе си:
Истинската черна, дяволска гордост идва, когато гледаш толкова отвисоко на другите, че никак не те интересува какво мислят за теб. Разбира се, много е правилно и често е наше задължение да не се интересуваме какво мислят хората за нас, ако го правим по правилната причина; а именно, защото ни интересува несравнимо повече какво мисли Бог.
Как да бъдем смирени?
Според Луис първата стъпка е да осъзнаем, че сме горди. Ако не смятаме, че сме самонадеяни, значи наистина сме много самонадеяни.
Според Луис, скромният човек ще ви удиви като „весел, интелигентен човек, който се интересува истински от това, което сте му казали. Ако не го харесвате, това ще бъде, защото чувствате малко завист към всеки, който сякаш се радва на живота толкова лесно. Той не мисли за смирението: защото изобщо няма да мисли за себе си."
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите