Докато размишлявах върху моето духовно израстване, стигнах до извода, че има поне пет основни етапа на духовното развитие. Основавам тези свои заключения на почти четири десетилетия църковно и духовно служение, което включва пастирска служба от 1984 година досега. Наблюдавал съм и живота на много други вярващи. Ето какви са моите заключения:
Първа фаза: Етап на медения месец
Това е етапът, в който се вълнуваме от нашето новооткрито спасение. В крайна сметка Исус ни каза да се радваме, защото имената ни са записани в Книгата на живота (Лука 10:17–20). На този етап не мислим за нашето призвание, а просто сме развълнувани, че сме намерили нов живот в Христос. Нищо друго няма значение освен Исус! Прилича на първото влюбване в онзи специален човек. Чувствата са толкова невероятни, че не можеш да си представиш, че някога ще те напуснат. Колкото и добър да е този етап, Бог ни предлага да се придвижим към следващия.
Втори етап: Етап на експериментиране
Това е етапът, в който започваме да се учим как да ходим с Бога и да прилагаме вярата си по време на предизвикателствата и проблемите на ежедневието. По време на опитния етап ние се научаваме как да прилагаме вярата си в личния си живот, семейството, различните сфери на влияние и отговорности. Научаваме се как да реагираме и да се покайваме за нашите недостатъци и грехове.
На този етап ние се научаваме как да „изработваме нашето спасение със страх и трепет“ (Филипяни 2:12б). Като цяло това е етапът, който чрез тестове и изпитания разкрива нашето сърце, мотиви и ниво на близост с Христос. В притчата за сеяча и семето Исус илюстрира как на този етап някои хора могат за съжаление да отпаднат от Него, защото им липсват силни корени поради преследване и липса на разбиране (Марк 4).
Трети етап: Етапът на откриването
По време на третия етап за първи път осъзнаваме, че имаме цел и призвание в Христос. Това е вълнуващ етап, тъй като осъзнаваме, че не сме спасени само за да отидем в небето, а за да изпълним божествената цел. За първи път осъзнаваме, че Бог ни е призовал да окажем голямо влияние в живота на хората около нас, независимо дали са само няколко или са много. На този етап Божият Дух ни предизвиква да бъдем отговорни като Негови управители или настойници, за да дойде Неговото царство на земята, както е на небето (Лука 11:2-4).
Четвърти етап: Цел и идентичност
След като открием факта, че имаме цел, ние почти сме погълнати да дефинираме тази цел чрез анализ на нашите естествени дарби, способности и личност. Това е етапът, в който се научаваме да водим целенасочен живот и започваме да инвестираме времето си в учене и развитие на капацитета ни като последователи на Христос. Това е и етапът, в който започваме да пресяваме своите времеви ангажименти и взаимоотношения, за да можем да оптимизираме фокуса си и да осъществим нашето божествено призвание. Въпреки че това е вълнуващ етап, той не е най-важният. Доскоро смятах, че този етап е най-възнаграждаващият и най-прекрасният от всички етапи. Следващият етап обаче е най-важният.
Пети етап: Унисон
На този етап изпитваме такова единство с Христос, че вече не търсим своята цел или идентичност, защото сме отъждествили живота си с Него (Галатяни 2:19-21). Исусовата молитва към Бога беше Неговите последователи да бъдат „едно” с Отца и с Него Самия (Йоан 17: 20-24). Наричам този етап „унисон“, защото той описва следната реалност: ние сме готови да изгубим себе си в Христос до степен, в която нашите желания, планове и страсти всъщност произлизат от сърцето и волята Му. На този етап вие имате свобода и почти непрекъснато общение с Него, докато все по-остро осъзнавате собствените си недостатъци, нечестиви мотиви и желания. На този етап вие не само изкупвате времето си, като се покланяте и обожавате Бога, но се научавате да се наслаждавате на това да вършите Неговата воля (Евреи 12:1-2).
На този етап ние научаваме, че най-висшият израз на обичта към Бога не е просто да се радваме на личността Му и Неговото присъствие, а да поставяме плътта си на кръста и да Му се подчиняваме, без да се оплакваме (Лука 22:42, Римляни 6:6-9). Ние живеем с единственото желание да показваме Христос и всичко друго - включително нашата индивидуална цел - става скучно и непривлекателно в сравнение с Неговото великолепие и величие.
Апостол Павел казва, че най-високото призвание е да познаваме Христос Исус преди всичко друго. Изкушението тук, разбира се, е да мислите, че вече сте на петия етап, защото духът ви се вълнува, когато четете за него, а вашият рационален ум възприема идеята. Въпреки това са необходими години на разбиране на Писанието и емоционално и духовно израстване, преди да достигнете до етапа на унисон. Наистина, едно от най-важните качества, необходими за разгръщане на духовния потенциал, е търпението. Докато преминаваме през процеса на духовно изграждане, трябва да бъдем търпеливи към себе си и към онези, които сме призовани да наставляваме или да водим.
В книгата Числа 14:20-38 четем, че цяло поколение израилтяни не успя да достигне своя потенциал и да влезе в Обещаната земя, защото бяха изпълнени с неверие, мърмореха и се оплакваха срещу Господа. Те станаха нетърпеливи и загубиха своето наследство. Вместо да унищожи целия народ за греха и неверието им, Бог търпеливо изчака, докато следващото поколение бе готово да влезе в Обещаната земя. Това ни учи, че Бог няма да ни остави в пустинята, докато не преминем всички изпитания на вярата и търпението. Освен това историята ни напомня, че Божиите цели не могат да бъдат осуетени от нашето нетърпение. Ако ние сме недостойни или не желаем да направим всичко необходимо за осъществяването на Божиите планове, те ще бъдат изпълнени през живота на следващото поколение.
В заключение молитвата ми е истините за духовното израстване в Христос да насърчат всички нас да продължим да се стремим да познаваме Господа (Осия 6:3), защото „според богатството на славата си Той може да ни укрепи със сила чрез Неговия Дух във нашето вътрешно същество, за да може Христос да живее в сърцата ни чрез вяра – така че, вкоренени и основани в любовта, да имаме сили да разберем заедно с всички светии каква е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаем Христовата любов, която надминава всяко знание, за да бъдем изпълнени с цялата Божия пълнота“
(Ефесяни 3:16-20).
Източник: Charisma News
Превод: Петя Зарева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите