начало > Общество > За учителя с любов...

За учителя с любов...

Публикувана: 04.10.2019
Автор: Мария Георгиева
Прочетена: 2107
Коментари: 0

Сподели

На 5 октомври отбелязваме Международния ден на учителя.

Какво толкова – би казал някой - работа като всяка друга, щом някой отсъства от дома за определен брой часове, отива - връща се, и на края на месеца получава определени средства за това...

Когато се замисля за учителстването, се появява един образ, един спомен за една учителка. Предполагам, ще я помня цял живот.

По математика. Млада и огнена.

Когато казвам огнена, ми се ще да си представите изключителния жар и онази завладяваща експресия, с която тази млада жена преподаваше ... математика.

Винаги съм си мислела, че ще разбера по-лесно, ако беше литература или музика... Но математиката???

Бяхме в девети клас. Вътре в нас бушуваха хормони, които никой така и не отчиташе, нито пък някой говореше за трудната възраст на тиийнеджърите и прочие съвременни предимства на подрастващите. На всичко отгоре, поради някаква неизвестна за мен причина, за една учебна година се смениха няколко преподаватели по математика за около 2-3 месеца всеки. Вследствие на тези рокади почти целият ни клас бе затънал в блатото на незнанието по математика. Бяхме се примирили с този факт.

Тогава дойде тя. Обаче беше интересна. Беше различна от другите учители, или поне от повечето. Започна да обяснява задачите.

И го правеше така, както майка обяснява какво може да прави детенцето ѝ. С жар и с още нещо. Все още не знаех какво, но бях силно заинтересована да разбера. Затова започнах да я наблюдавам внимателно, следях мисълта ѝ, следвах я и с поглед, и с мисъл.

И знаете ли, след известно време започнах да решавам задачи. Разбирах ги. Оказа се, че и другите ученици се чувстват така. Тази жена ни зарази с нещо, закваси ни. До един вторник.

Във вторник учителите имаха съвет, по обед, за да се засекат първа и втора смяна. Първите два часа имахме математика. Учителката закъсня. Влезе развълнувана и ни каза нещо, нещо, което няма да забравя:

- Ученици, по-добре да го чуете от мен, отколкото от някой друг. Искам да знаете защо взимам това решение. Приех тези часове, като отговор на молба, за да помогна, но основната ми работа е в друго училище. Имахме съвет и другите учители искат да изключат един ваш съученик, заради нисък успех и събрани множество двойки. Аз не мога да се съглася с това. Ние сме учители, и ако това момче не знае, значи ние не сме си свършили работата....

Слаб ученик??? Че аз най-много обичам слабите ученици. Отличниците всичко знаят, а някои от тях така са го назубрили, че след един месец го забравят. Но слабите са предизвикателство. Обясняваш, обясняваш, търсиш нов път, за да го разбере. И той го схваща така, че го помни цял живот. Опитах се да обясня това на моите колеги, но не срещнах разбиране. Не бих могла да работя в такава обстановка. Вие постигнахте много и ви пожелавам да продължавате така. Математиката може да ви даде много, продължавайте да я обичате.

И това беше.

Дойде нова учителка, но с нея материята бе друга.

Не знам за другите, но аз не станах добър математик.

Това, което научих от тази жена, бе силното желание за борба с великана на незнанието в детските глави и твърдата вяра, че няма невъзможни деца, няма такива, които при добра поливка и грижа да не са справят.

Усилието, което завладява, силата да не се страхуваш да си различен, в името на доброто, което можеш да дадеш. Толкова приличащо на Христос.

Образът на учителя, който помним с добро най-вероятно ще прилича на Него - жертвоготовен, великодушен, мил, подкрепящ, ангажиращ се и твърд, ако е нужно.

Благодарим на Учителя, който ни показа как да бъдем добри във всичко, което вършим!

Честит празник, скъпи учители и преподаватели!

Сподели: