Четвъртък, 05.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли." Исая 55:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Покланяме ли се на Бога по правилния начин?

Main Pic
Публикувана: 13.10.2019
Автор: Пламена Вълкова
Прочетена: 744
Коментари: 0
Поклонението е неразделна част от човешката същност и природа, и е заложено във всеки един от нас. Според антрополозите всеки народ се покланя на нещо или някого. Това е необходимост, която по естествен начин търсим да задоволим. Поклонението, като потребност, не е заложено само в нас. То се забелязва в цялото творение. Живата и неживата природа, изобщо цялата вселена, се покланя пред своя Творец. Неслучайно много хора споделят, че изборът им да се примирят с Бога, е бил в резултат на свидетелството на природата. Самата прецизност, с която всичко около нас е изградено и функционира, свидетелства и прославя своя Творец, както е например в Псалм 148.
 
Дали обаче се покланяме на правилния обект? 
Отговорът на този въпрос определя нашата вечна дестинация. Изборът да се покланяме на Бога е най-важният и решаващ в живота ни. В Откровение 5:12 ни се дава пълно основание да насочим нашата обич, преклонение и почит, както и нашето абсолютно посвещение и покорство във всеки аспект от живота ни към Исус: „Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение”. От нас се изисква да бъдем бдителни по отношение на обекта на нашето поклонение, защото колкото и абсурдно да звучи, не сме застраховани от това дори и в наши дни да изпаднем в идолопоклонство.
 
Ако самият апостол Йоан беше на път да стори това в Откровение 19:10: „Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и братята ти, които имат свидетелството за Исус; поклони се на Бога; защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството”, то колко повече ние трябва да внимаваме в това днес.
 
Бог не е безразличен към това, на кого хората се покланят, особено към тези, които се наричат с Неговото име. Бог е ревнив относно нашето поклонение, а последиците на Неговия гняв в случай, че отдадем слава на нещо или някой друг вместо Нему, са страшни: „Но ако забравиш Господа, твоя Бог, и последваш други богове, служиш им и им се покланяш, заявявам ви днес, че ще бъдете унищожени” (Втор. 8:19).
 
Поклонението в Стария и в Новия Завет
Следващият важен въпрос, с който се сблъскваме, е дали се покланяме на Бог по правилния начин? За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем какво по-точно представлява поклонението. Освен че то се явява наша дълбока потребност, в Библията откриваме, че то е желано и от Самия Творец и се превръща в наше задължение. Това е потвърдено в думите на Самия Христос:  „Писано е: на Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш” (Мат 4:10). В проповедта на планината Исус ни учи, че първото нещо, което трябва да изричаме в най-съкровената си връзка с Бог – нашата молитва, е прославата към Него - да Му се поклоним: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!” (Мат 6:9, 10).   
 
Като понятие думата „поклонение” се среща на много места в Библията, но никъде не намираме конкретна формулировка или определение за него. Това може би не е случайно! То не трябва да се превръща в нещо заучено и формално. В същото време, думите, които са използвани в библейският текст за него, биха могли да ни помогнат по-добре да разберем неговия смисъл.
 
В Стария Завет за поклонение се е използвала еврейската дума “шаха”, която  означава да се наведеш или да се простреш пред някого в знак на почит и благоговение. В културата по онова време, почитта към хора от по-високо социално положение се е изразявала чрез падане на колене и дори докосване на земята с чело. Същият този глагол се е използвал и по отношение на поклонението пред Бога, както е например в Псалм 95:6, където четем: „Елате да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател“.
 
В Новия Завет се използва гръцката дума „проскунео”, която се състои от две части „прос”, което означава пред и „кунео”, което означава да целунеш. Този начин на поклонение изисква да се приближиш достатъчно близко до онзи, на когото искаш да отдадеш почит и да го целунеш по ръката, края на дрехата му или дори нозете.
 
Въз основа на значението на тези думи, можем да стигнем до заключението, че докато в Стария Завет почитта се е изразявала с действие, като падане на колене, навеждане, което може да се извърши на известно разстояние, то в Новия Завет, целувката предполага близост и родство. Със смъртта Си, Исус добави в поклонението личностен аспек, така че вярващият, като се покланя на Бога, вече прави това като осиновен и близък с Отца, а не като далечен и чужд на Бога. Поклонението по този начин означава – отдаване на почит с цялото си естество и способности, в условия на дълбока близост и стремеж да бъдеш близо до Онзи, когото обичаш.
 
Следва продължение...
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg