Сряда, 17.04.2024
Трета книга на царете ни разказва една мрачна история, която представлява тревожно предупреждение към Божия народ за една опасност, която многократно възниква пред различните поколения в историята.
В Северното царство се води културна война. Много по-жестока от противопоставянията между национализъм и глобализъм, традиционализъм и прогресивизъм, и автократизъм и либерализъм, на които сме свидетели в настоящето време. Защото в онази война губещите губят и живота си. Влиятелната царица Езавел изтребва пророците на Господа и налага култа към Ваал в Израил (3 Царе 18:4). Това нечестие предизвиква мощно действие на Божия Дух и скоро подкрепата за Ваал е отново разколебана, а сърцата на израилтяните се обръщат към Господа. За всички обаче става ясно, че арбитър в спора се явява цар Ахав. Ако той не вземе страна, каквото и знамение да се случи, цялостната ситуация остава несигурна и опасна (3 Царе 18:21-19:4).
Тогава сякаш идва и преломният момент. Когато сирийският цар Венадад излиза срещу Израил и цар Ахав е поставен в неразрешимо затруднение (3 Царе 20:1-8), Господните пророци окуражават царя и практически дават инструкции за стратегията на победоносното сражение (3 Царе 20:13-22). На следващата година отново с подкрепата на Господните пророци победата на сирийците е затвърдена (3 Царе 20:27-30). Сякаш цар Ахав най-после е спечелен на добрата страна и ще заеме твърда позиция на страната на правдата.
Скоро след това цар Ахав изпада в тежка депресия (3 Царе 21:4). Конкретният повод е нежеланието на един от неговите поданици езраелеца Навутей да му продаде своя наследствена земя, за която царят има сърдечно желание да включи в свой имот. От името на Ахав, царица Езавел пише до старейшините на Езраел, в което се разпорежда да бъде скалъпен процес срещу Навутей с обвинение в богохулство (3 Царе 21:9). Опитвам се да си представя как звучи тази молба в ушите на старейшините на Езраел. Наистина царят моли за нещо смущаващо, но от друга страна писмото издава сякаш ангажираност на царя с правилната страна. Само преди няколко години Господните пророци бяха убивани, а ето сега царят заповядва екзекуция заради хули срещу Господа! И наистина, защо Навутей проявява такава опърничавост, трябва ли точно сега да проявява характер спрямо царя, точно когато Ахав започва да се променя за добро?
Корупцията (развалата) изглежда точно по този начин. Властта има свойството да превръща желанията на властника в приемливи и логични, а съгласието с беззаконието - в проява на здрав разум и стратегическо позициониране. Проявената благосклонност на облечения във власт, както и анонсираната подкрепа за ключова тема, могат да имат удивително влияние върху хора, които при обикновени обстоятелства се придържат към правилен морален код. Моите наблюдения са, че вярващите хора имат висока резистентност към корупционни действия, които имат за цел тяхната лична облага. В крайна сметка, това са ежедневни ситуации, за които човек изработва свой устойчив модел на поведение, в зависимост от ценностната си система.
Съвсем различно е обаче, когато внезапно човек бъде поставен във фокуса на вниманието на високопоставения властник. Вярващите хора са обучавани, че трябва да са готови да страдат заради вярата си и да бъдат твърди в отхвърлянето на натиска да се откажат от нея. Но дали си даваме сметка, че има ситуации, в които нашата вяра няма да бъде атакувана, дори ще бъде хвалена с ласкави думи, стига да подкрепим облечения във власт в неговата нечестива страст? Дали си даваме сметка, че не можем да печелим нашите културни войни с разпространение на фалшиви новини, клевети, лъжливи и злонамерени информации? Каква полза би имала една „победа“, ако за да я постигнем, се превръщаме в хора и общности, неразличими като морален интегритет от злото, на което се противопоставяме? Дали знаем колко подкупваща, примамваща, ласкаеща и променяща здравите критерии може да бъде подкрепата, обещавана от хората с власт?
Една от най-ужасяващите и унищожителни форми на корупция е конформизмът. Онова състояние на ежедневно зло, в което престъпленията на облечения във власт спират да ни отвращават, а хората, които остават непримирими, започват да ни изглеждат като размирници и смутители. Истината е, че нашето отношение към корупцията влияе на хората, които разполагат с власт. Когато беззаконията са разпознати и назовавани от критична маса хора, цената за тяхното извършване става по-висока. Когато обикновените хора са склонни да разменят търпимост към беззаконието срещу спокойствие и привилегии, това е сигурен начин да се обричат на прогресивно нарастващо зло.
Как се изгражда имунитет против това зло? Преди всичко вярвам, че християните трябва да се освободят от очакването за краткосрочен успех. Ние би трябвало да имаме перспективата на Божието царство, което не зависи от съотношението на силите сред властта в настоящето време. Би трябвало да се отвращаваме от инструментализирането на нашата вяра за краткосрочни политически цели и да бъдем крайно подозрителни към опитите да бъдем употребявани за осъществяване на някаква политическа програма. Това далеч не означава отказа от позиция по въпросите на деня и по темите от обществения и политически живот на обществото. Но трябва да си дадем сметка, че нашата позиция не бива да е конюнктурна, удобна и по мерките на политически лидери и политически сили, търсещи нашето съдействие. Трябва да бъдем много по-чувствителни към проблемите на губещите, на хората и социалните групи, чиито глас е заглушен или подтиснат. И трябва да приемем, че нашето мнение по-скоро ще ни създава напрежение, отколкото ще ни осигурява спокойствие. Нека помним думите на нашия Господ: „Но горко вам, когато всички ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците“ (Лука 6:26).
В крайна сметка старейшините на Езраел провалиха своя цар, провалиха своя град и провалиха самите себе си (3 Царе 22:37, 4 Царе 10:11), освен че съдействаха за погубването на невинен човек. Баналното зло има тежки и разрушителни последици. Противопоставянето и разобличаването на корупцията само първоначално изглежда по-рискованата линия на поведение. В дългосрочен план именно тя е печеливша.
18.04
Далас Дженкинс с новини за сезон 4 на The Chosen
18.04
Счупен свят
18.04
Повече от 12 000 кръстени във Франция за Великден
17.04
Алекса и Карлос ПенаВега благодарни на Бога за утехата при загубата на четвъртото им дете
17.04
Стотици приеха Христос на евангелизация с Франклин Греъм в Краков
17.04
Християните в Палестина признателни за „Железен купол“
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите