Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво да кажем за ада?

Main Pic
Публикувана: 24.10.2019
Автор: Чад Непиър
Прочетена: 2203
Коментари: 0
Проповедите за ада вероятно не са в списъка на първите десет теми, желани от една църковна общност. Но тези проповеди са необходими. 
 
Първо, те осъждат грешника за сегашното му духовно състояние и определят неговата вечна участ.
 
 Второ, проповедите за ада позволяват на спасените да осъзнаят от какво точно са избавени чрез вярата си в Исус Христос. Давид е разбрал тази велика истина, затова пише в Псалм 86:13, „Защото голяма е непоколебимата Ти любов към мен, Ти си избавил душата ми от дълбините на ада.” 
 
Тъй като адът е библейско понятие, достойно за дискусия, ето 5 неща, които пастирите трябва да включат в своите проповеди по тази тема:
 
 1. Адът съществува
Както често наблюдаваме в евангелията Исус говори повече за ада, отколкото за небето. Трябва да помним това и да имаме предвид мъките, които чакат човека, който не е приел Исус Христос като Спасител и Господ. В разказа за богаташа и Лазар, който четем в Лука 16:19-31, ни се казва, че богаташът се озова на мъки в ада. Той вдигна очи и видя Авраам и Лазар отдалеч, и извика за помощ и милост. По-конкретно той помоли „Лазар да натопи края на пръста си във вода и да охлади езика ми, защото съм на мъка в този пламък.“ Ако само една капка вода би помогнала на мъките на такова място, тогава степента на страданието е едновременно реално и неизмеримо. 
 
Освен това страданието в ада няма антракти. Факт е, че нито една капка вода няма да бъде разрешена на страдащите в ада, а това означава, че няма да има сън, спокойствие и тишина.
 
2. Адът се разраства
Размерите на райския град са уточнени ясно в Библията. Адът, от друга страна, не е дефиниран по отношение на граници или дълбочина. В Исая 5:14 ни се казва, че адът „става все по-лаком и е отворил безмерно устата си“. Забележете, че устата му е отворена без мярка и апетитът му никога не се задоволява. Освен това „лакомията му“ ни подсказва, че на входа му не ще има табела „няма свободни места“. В Матей 8:12 адът е наречен „външна тъмнина“. Най-просто казано „мракът“ е липса на светлина. Тъмнината не е в състояние да бъде измерена или определена. Поради нарастващите обитатели на ада, бариерите и вратите не могат да бъдат дефинирани.
 
3. Адът е реалност за изгубените
Нашият свят е пълен със страхове: страх от провал, природни бедствия, войни и болести. В Матей 10:28 Исус казва на неспасените: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата“, а „бойте се от онзи, който може да унищожи и душата, и тялото, и да ги хвърли в ада“. Йоан пише в Откровение 20:15, „ако някой не бъде намерен в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.“ По-нататък в историята за богаташа и Лазар, богаташът напълно опозна реалността на ада. Той помоли Авраам да изпрати Лазар „в къщата на баща ми, защото имам пет братя, за да може да ги предупреди, за да не попаднат на това място на мъки“.
 
Богатият човек осъзна, че неверието му го е завело във вечната гибел. Той беше толкова ужасен от състоянието си, че беше категоричен, че братята му ще дойдат на същото място, освен ако някой не се намеси в живота им.
 
Адът не е създаден за нас, но греховете на човеците предопределят тези, които умират без спасението чрез Исус Христос, на това място на мъки. „Вечният огън“ беше „подготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25:41).
 
4. Адът е вечен.
 Съществуването на ада и съпътстващите го мъки е безкрайно. В Откровение 14:11, Йоан казва, че „димът на техните мъки се издига вечно и те нямат покой, ден и нощ, тези, които се покланят на звяра и неговия образ, и които са белязани с името му“. Загубените, които ще прекарат вечността в мъки, ще запазят всичките си сетива и способности. Болката и мизерията ще бъдат толкова силни, че „ще има плач и скърцане със зъби“ (Матей 13:50).
 
Болката ще бъде не само физическа, но и психическа. Във 2 Солунци 1:9 ни се казва, „те ще понесат наказанието за вечно унищожение, далеч от присъствието на Господ и от славата на Неговата сила.” Физическото тяло ще гори, без да бъде унищожено, но най-голямото нещастие ще се дължи на отсъствието на Бога. 
 
В проповед за ада Чарлз Спърджън казва, че, „в ада няма общение с Бога“. По-нататък той пояснява: „Има молитви, но те не са чути. Има сълзи, но те не са приети. Има викове на съжаление, но всички те са мерзост за Господа.” 
 
В Лука 16:26 Авраам говори за раздялата на жителите на ада. Авраам казва, че „има голяма пропаст, за да може тези, които преминават оттук към вас, да не успеят и никой да не може да премине оттам към нас.“ Има голяма граница, която разделя Ада от Небето. Никой не е в състояние да пътува от ада към небето или от небето в ада. Трагедията на Ада е вечна за изгубените, както е благословията и блаженството на Небето за вярващия. 
 
 
5. Нашите настоящи изпитания не са равнозначни на ада
 Адът е понятие,  което често се използва по отношение на нашето нещастие, преживяно тук на земята. Когато сравняваме нещо в живота си с „ада“, хората знаят точно какво е било нашето усещане. 
 
Вярващият много знае добре, че е твърде елементарно да сравнява преживяното на земята с онова, което се случва в „ада“. Изпитанията в нашия живот по никакъв начин не могат да се сравняват с мъките и страданията на тези, които ще живеят в ада за вечността.
 
 В Матей 7:13 ни се казва: „Широка е портата е и пространен е пътят, който води в погибел и мнозина са онези, които минават през тях.“ Проповядването за ада може да не е желателно, но е от ключово значение за един изгубен и умиращ свят. Имаме небе, което трябва да спечелим и ад, от който да се спасим, като положим вярата си в Исус Христос. 
 
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg