начало > Християнски живот > Има ли значение мястото за поклонение?

Има ли значение мястото за поклонение?

Публикувана: 25.10.2019
Автор: Пламена Вълкова
Прочетена: 870
Коментари: 0

Сподели

Има ли значение кога и къде да се покланяме на Бог? По отношение на първата част на този въпрос намираме отговор в 1Коринтяни 10:31, където четем: “И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!“, както и в Римляни 14:8, където се казва: „Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме”.

От тези стихове следва, че нашето поклонение трябва да бъде във всеки един миг и всяка една сфера от нашия ежедневен живот. То би трябвало да е в резултат на вътрешното състояние на сърцето ни, като мислите и постъпките ни да са подчинени и да разкриват нашата посветеност и почит пред Бога.

По отношение на втората част от въпроса, намираме отговор в думите на Исус, отправени към самарянката, когато самата тя директно го попита кое е правилното място, на което да се покланя на Бога: Йоан 4:24 „Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина“. Тук Исус ясно заявява, че мястото на поклонението не е от значение. Ние имаме свободата да се покланяме както във “вътрешната си стаичка”, така и в църквата, заедно с Христовото тяло. По-важно е качеството на нашето поклонение. То трябва да бъде в “дух и истина”.

Ако мотивите ни да го правим не са угодни на Бога, тогава с нас би се случило същото като с Израел по времето на пророк Амос, когато хората продължавали да се покланят на Бога, но поради липсата на покорен дух и социална нравстваност, Той директно им казва в Амос 5:23 “отмахни от Мен шума на песните си, защото не искам да слушам…“ Техните усилия се оказали напълно безсмислени, защото въпреки че поклонението им е имало форма, то се оказало лишено от съдържание.

Ние също трябва да внимаваме да не би фокусът в поклонението ни да се размести, като започнем да наблягаме повече на външното му проявление и да пренебрегнем състоянието на сърцето си, което трябва да представлява неговият източник. Както вече беше посочено по-горе, в Йоан 4:24 ни се казва, че поклонението трябва да се извършва с „дух и истина”.

В разговора си със самарянката, Исус й казва, че „Бог е дух”. Ето защо, физическите измерения на поклонението като място и форма, не са толкова съществени, колкото неговият духовен характер. В него трябва да участва цялата ни същност – разум, интелект, желание, съзнание и емоции. Освен това поклонението се извършва под ръководството на Светия Дух, а в Духа винаги има свобода, стига тя да е под Неговия контрол и в съгласие с библейската истина. Това още веднъж потвърждава тезата, че мястото не е от значение, по скоро, всяко едно място би било подходящо за поклонение пред Бога. За Бога има значение дали Му се покланяме с цялата си същност, както Давид, който свидетелства в Псалм 111:1 „Ще славя Господа от все сърце”.

В разговора си със самарянката, Христос посочва, че поклонението трябва да се основава на истината. Ако тази съставка липсва, има опасност да се окажем богопротивници, независимо колко ревностно хвалим Бога. Пример за това са юдеите, за които Павел пише в Римляни 10:1 „те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание”. Соломон също предупреждава в Притчи 19:2 „Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро”.

Поклонението трябва да стои здраво в истината на Божието Слово. С други думи, истинският поклонник освен жар и страст към Бога има правилна изповед. В него няма ревност без разсъждение или любов без разум. В отговор на въпроса на книжника от Марк 12:28-34 „Коя заповед е първата от всички?”, Исус му отговори: „да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”. Още веднъж намираме потвърждение на тезата, че за да бъде поклонението ни адекватно, то трябва да излиза от сърцето ни и в същото време да бъде основано на правилното разбиране на истините в Божието Слово.

Първата част на статията можете да прочетете тук.

Сподели: