Понеделник, 09.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;" Исая 55:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо Библията и вярата не противоречат на науката?

Main Pic
Публикувана: 01.11.2019
Автор: Асенета Георгиева
Прочетена: 291
Коментари: 0
Защо Библията и вярата не противоречат на науката? Отговорът на този въпрос разглеждам като разгорещен, добронамерен разговор между убеден скептик и непоколебим христианин, където всеки излага своите мисли, вярвания и аргументи. В края на разговора си представям двама души, убедени в едно, а именно, че Библията е роденото, боговдъхнато, вечно Слово на Бога, непреходно в минало, настояще и бъдеще, залогът на Вечността в нас.
 
Пиша тези редове, с известна доза надежда и очакване относно неразбирането на естеството на Библията в нашето съвремие. Това е книга, която сама по себе си няма нужда от защита. Днес много хора не я познават, не се интересуват от нея, отричат я въобще, други я видоизменят за някакви техни угодни сектантски интереси, или въобще не искат да я знаят. Това не я променя, само ги ограбва и лишава от възможността Бог да запълни зейналата им оромна празнота. Блаженият Августин е изразил този копнеж с думите: "Ти, Боже, Си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!“            
Понеже Библията не се занимава с научни теории, учените считат, че не е нищо друго освен събрани в едно митове, легенди и предания на еврейския народ. И макар, че целта ѝ не е да доказва различните физични закони, а да носи светлина на хората и да издига отделния човек от прахта, това не означава, че тя противоречи на науката. Освен това, ако и Библията се занимаваше с научни изследвания, кой щеше да ни обясни естеството на духовната борба около нас и вътре в нас?
 
И така изводът за мен е, че т.нар. "противоречие" е въпрос на гледна точка, т.е може да е предразсъдък, неразбиране, а понякога осъзнат бунт и неприемане. Христианите често се измъчваме, че трябва да доказваме истинността на Библията и страдаме от отхвърляне, но това не бива да ни спира. Исус казва в Евангелието от Йоан 20:29 : „Ти повярва, защото Ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“  
 
Библията не противоречи на науката. Тя първа съобщава, че човекът е създаден от кал, после науката открива Менделеевата таблица и в човека. Законите, които човекът „открива“, това всъщност е „преоткриване“ на съществуващите Божии закони, които земният човешки ум установява в хода на столетия в своето „търсене“.
 
От това следва, че след като хората са създадени за вечността, земните неща никога не могат изцяло да ги задоволят. А днес самата наука, търсеща частицата „Бог“ в Големия андронен колайдер, стигна до „задънена улица“ и започна да търси обяснение за Сътворението в Библията.
 
В края на живота си големият световноизвестен физик Алберт Айнщайн казва: „Без науката религията куца, а науката без религията е сляпа!“ Така днес се създаде нов дял в науката, свързан с библейските обяснения, наречен  креационизъм, потвърждаващ Сътворението от Твореца!
 
Да се върнем на въпроса с библейските противоречия, за да сме коректни, е необходим анализ по традиционните правила на логиката и разума.  На пръв поглед някое писание може да изглежда в противоречие с друго, но по-нататъшното изследване разкрива нещо различно. Разумните скептици трябва да се съгласят с определението за противоречие в "Закона за не-противоречието", който е в основата на всички логически разсъждения. Той твърди, че едно нещо не може да бъде "а" и "не-а" по едно и също време. Например, не може да е ден и нощ по едно и също време и на същото място. Ето защо, ако един библейски стих нарушава този закон, той се установява като противоречие. Въпреки това, въз основа на същия закон, две твърдения могат да се различават, без да влизат в противоречие помежду си.
 
Например, един свидетел по съдебно дело може да свидетелства, че е видял двама души на местопрестъплението, Иван и Борис, а друг свидетел може да свидетелства, че е видял само Борис. Тези твърдения не са противоречиви. В действителност, в съда тези твърдения могат да се счетат за взаимно допълващи се. Това е природата на много от предполагаемите противоречия в Библията.
 
Науката трябва да бъде истински неутрална дисциплина, търсеща само истината, а не доказателство на всяка цена. И Бог очаква от нас да идваме при Него чрез вяра, не чрез логика и обяснения на всяка цена. Много учени подкрепят съществуването и действието на Бог. Колкото повече модерната наука открива за вселената, толкова повече ние намираме доказателства за Сътворението. Невероятната сложност и репликация на ДНК, сложните и взаимозависими закони на физиката и съвършената хармония – всичко служи за подкрепа на посланието на Библията. Християнинът приема науката, която търси истината, и отхвърля „стожерите на науката”, които поставят човешкото знание над Бог.
 
Науката се определя като „наблюдение, установяване, описание, експериментално изследване и теоретично обяснение на явление.” Тя е търсене на знание чрез наблюдение и предположение. Нашата вяра в Бог е вяра на доверие. Ние се доверяваме на Неговия Син за спасение, доверие в Неговото Слово за обучение и в Неговия Свят Дух за водителство. Един християнин може да има вяра в Бог и уважение към науката, докато помни кое е съвършено и кое не. Не можем да си затворим очите и да се престорим, че не е имало велик потоп, при положение, че при разкопки се намират вкаменелости. Имало е и Ноев ковчег, както снръхестествено зачатие, раждане и възкресение на Господ Исус Христос, от Който се води и новото ни летоброене, свързвайки Стария с Новия завет. Затова и авторът на книгата „Библейски събития“,  Вернер Келер казва:  „И все пак Библията има право!“ 
 
„Книга на книгите“  нарича Чарлз Дарвин Библията, малко преди смъртта си, като я полага върху гърдите си и така дни наред. Именно тогава той се отрича от своята теория за произхода на човека от маймуната и завещава своя дом за богослужение.
Професор д-р Дечко Свиленов твърди :„Тя е единствената книга, дадена от Бога на хората. Тя е Божия книга…Тя започва със Сътворението на света и човека и…завършва с унищожението на този свят.“
 
И тъй като тя е олицетворение на Създателя на вселената, Който е неин автор нашето отношение към нея, ще определи нашата вечна съдба, каквото и да казват учените за това.
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg