Четвъртък, 05.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли." Исая 55:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Като мен или като Него

Main Pic
Публикувана: 04.11.2019
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 324
Коментари: 0
Замислям се напоследък, че всъщност нашето богословие е богословие на екзистенциалното ни познаване за Бога. Дотолкова, доколкото Го познаваме от опит, такова е нивото и стойността на богословието ни.
 
Може да знаем правилните формули, да декламираме наизуст цялата Библия, но всъщност това не отразява реално в какво вярваме. И именно затова поведението ни и „вярата“ ни драстично се разминават. Защото не можем да имаме правилна доктрина, без да имаме правилно и реално приближаване и познаване на самия Бог.
 
Книжното богословие може да ни издигне до висините на най-префинената интелектуализация на евангелието или нека кажем Свещените писания. Умът е инструментът, чрез който можем да „познаем“ света и логиката в него. Да познаем Твореца и Неговия замисъл. Частично, разбира се.
 
Умът е инструментът, който анализира и оглежда от всички възможни страни феномена живот. Търси причини и следствия. Стъпва на основата на откритото и постигнато до настоящия момент. Лети без преграда през пространството и строи мигновено фантастични постройки. Връща се назад във времето и прескача векове напред... Но във всичко това е нужен свещен съюз между мисловните постройки и реалните преживявания - опитът.
 
Всички мисловни постройки рухват, когато не са в хармония и основани върху реалността и живата реална среща с Бога. Колкото и да гледаме буркана с мед и както и да си представяме и да анализираме неговия вкус и процесът на разграждането му в тялото си, няма как да разберем какво наистина означават всички тези концепции, докато не бръкнем с лъжицата и не го вкараме в устата си.
 
Следователно всичките ни разумни спекулации или разсъждения се активират едва когато влязат във взаимодействие с реалните обекти и субекти. На същата логика почива и нашето богословие или простичко казано – познание за Бога. Всичко, до което достигаме в своите мисловни композиции, има валидност едва когато премине през драмата на живота. Едва тогава можем да изградим здрава постройка на убеждения, които не почиват върху ограничеността и еднострачивостта на нашите възприятия и умствени способности.
 
Един пример можем да видим в разбирането на текста от Псалм 103:1-3:
„Благославяй, душе моя, Господа, и всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел“.
 
Най-напред трябва да отбележим, че този текст е поезия. И съответно да се съобразим с изразните средства, както и формата на еврейската поезия. Това не е богословски трактат, макар че текстът е пълен с богословски идеи. Тук имаме един емоционален изблик - вик на човек, който изразява своето преживяване, своята възхита.
 
Следователно трябва да търсим посланието в тези рамки. Разбира се, познаването на оригиналния език би било от огромна полза, предимно в усещането на вкуса и красотата на поезията. Един прибързан прочит и съответно прибързано тълкуване на текста изваждат погрешните изводи, че Бог изцелява всички болести и засипва единствено с блага избраниците. Освен всичко праведниците са вечно млади и не умират. Даже и не страдат...
 
Колкото и наивно да звучат такива твърдения, мнозина християни стъпват на тези приятни пожелания и ги втъкват, налагат върху библейските текстове. Та нали все пак точно това ни се казва - „изцелява всичките ти болести“... Не означава ли това „всичките“, а не само някои? А какво да кажем за младостта - „младостта ти се подновява като на орел“? Най-малкото трябва да живеем като орлите и да можем да регенерираме своите телесни части, които да остават винаги свежи и млади....
 
Всъщност на нас ни се иска псалмът да казва точно това. Но той не го казва. Псалмопевецът, изпълнен с радост и благодарност от докосването си до Бога, изразява своята емоция като използва абсолюти и хиперболизира реалните събития. „Винаги“, „всички“, „всичко“, „ни едно“...  са термини, които не целят да опишат точно количество, обем или обсег на действие. Те изразяват възторг, задоволство, пълнота, благодарност.
 
Няма начин човек да не носи в организма си поне една аномалия, отклонение от нормалното. Няма начин човек да не боледува от поне една, дори и нищожна и незначителна болест. Няма начин човек да не остарява и това да не си проличава по един или друг начин. Няма начин човек да не преминава през страдания и да не бъде отхвърлян.
 
И ако това е така, тогава нашата представа за Бога, който изцелява всяка болест и ни избавя от смъртта ще рухне. Или Бог е лъжец, или ние нищо не сме разбрали за Него. Но има и трети вариант - ние да не сме достатъчно добри за Неговия стандарт и да не влизаме в категорията на „вярващи“ или „праведни“. Възможно е да нямаме достатъчна вяра или да не сме достатъчно безгрешни и верни. И тогава ще е необходимо да прощава греховете ни и да ни изцелява въпреки неверието ни... И след като сме недостойни, понеже нямаме вяра и сме грешни, Бог няма да действа в живота ни, понеже Той, както знаете, работи само с чисти и безгрешни хора, които имат съвършена вяра, но не и с грешници и недостойни...
 
Когато тези погрешни изводи и концепции се сблъскат с реалността, тогава започва пътят на истинското познание за Бога. Или пък е началото на отдалечаването от Него. Реалността ни предизвиква да направим избора дали да приемем Бог такъв какъвто е, или да се откажем от Него защото не се вписва в нашите представи и очаквания. Но ако изберем предизвикателството да приемем реалността на Божието себеразкриване, тогава богословието ни оживява. Тогава спираме да принизяваме Бога до собствените ни представи и разбирания. Но Му позволяваме да ни проговори и да отвори очите ни за Неговото послание. И да затвори вратата на собствените ни спекулации.
 
Когато чуем какво Бог ни разкрива за себе си, тогава спираме да Го моделираме по свой образ и Му позволяваме да ни оформи по Неговия... Когато разберем от опит и вкусим, че Господ е благ... 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg