Вторник, 19.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо пастирите губят приятели?

Main Pic
Публикувана: 09.11.2019
Автор: Чък Лоулес
Прочетена: 1067
Коментари: 0
Пиша този материал не за да причиня сърдечна болка на някои пастири, а точно по обратната причина: да помогна на пастирите и миряните да работят по-усилено при разрастването и запазването на такива приятелства, които улесняват верността в служението.
 
Ако сме наясно защо едно приятелство се разпада, може би можем да избегнем фалшивите приятели. Кои са причините пастирите да губят приятели в хода на служението си?

Някои пастири са имали професори, ментори и други пастири, които са ги насърчавали да внимават, когато завързват приятелства. Сигурно са им казвали: „Ще бъдете наранени, ако твърде много се сближавате с членовете на църквата”. Честно казано, мисля, че това е тъжен и ненужен подход.
 
Някои вярващи имат недостижими очаквания от своите пастири. Ако пастирът не може да се справи с онова, което миряните очакват, той в крайна сметка ще напусне - а приятелствата се разпадат при подобна опасност.
 
Някои лидери бързо губят доверие в другите поради лоши преживявания в миналото. Обикновено е нужна само една лоша връзка между пастир и вярващ, за да може и двамата да бъдат скептично настроени към бъдещи взаимоотношения. Този скептицизъм води до слабо желание за бъдещи приятелства.
 
Пастирите понякога се местят много. Вярвам, че тези техни решения винаги са под ръководството на Бога, но дори и да е така, това едва ли улеснява дългосрочните приятелства.
 
Някои членове на църквата може да се отнасят зле със семейството на пастира. Понякога те очакват повече от семейството на пастира, отколкото от членовете на собственото си семейство. В други случаи те открито критикуват пастира или пък разпространяват слухове за семейството му. От гледна точка на пастира е трудно да остане приятел с хора, които нараняват неговите близки.
 
Някои пастири не знаят как да бъдат приятели. Те знаят как да насърчават хората от амвона, но не са толкова добри, когато трябва да прекарват време с братя и сестри в Христос. Това, което започва като приятелство, бързо се прехвърля само в отговорност от страна на пастира към хората, на които се е посветил.
 
Трудно е (и рисковано) да бъдеш уязвим като пастир. И когато решите да бъдете уязвими, често е по-трудно да се възприемате като духовен водач. Смущението и съжалението пречат на приятелството.
 
Пастирите понякога трябва да налагат църковна дисциплина. Никой не иска да се справи с тази болезнена задача, но понякога е необходимо. Целта трябва да бъде падналият вярващ да се покае и да бъде възстановен, но това рядко се случва без да предизвика напрежение в приятелството.
 
Много пастири са толкова заети - по нездравословен начин - че жертват времето за приятелства. Това е една от причините пастир на по-малка църква да изглежда по-малко дружелюбен с разрастването на църквата. В твърде много случаи това възприятие отговаря на истината.
 
Грехът нарушава приятелството. Съгрешаващите вярващи се отдалечават от пастирите, а лидерите, живеещи в грях, се отдалечават от миряните, които са призовани да водят. Опасната изолация и в двата случая слага край на приятелството.
 
Пастири и вярващи, предизвиквам всички нас да се научим да бъдем благочестиви и посветени приятели, които се насърчават взаимно към добри дела (Евреи 10:24). Рисковете може да са реални, но ползите са повече.
 
Източник: "Каризма Нюс"
Превод: Петя Зарева

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg