Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Мъже, обичайте жените си!

Main Pic
Публикувана: 24.11.2019
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 1439
Коментари: 0
Малко неща могат да ме подразнят силно и едно от тях е, когато някой определя себе си за „истински мъжкар“ или „мъжко момче“. В последно време това  е  мода. Ядосвам се, защото има много погрешни разбирания какво означава да бъдеш „истински мъж“.
 
Обикновено под мъжкар се разбира да имаш големи мускули, много пари, връзки с жени, да доминираш над останалите, ако трябва и грубо - унижавайки ги, да разрешаваш конфликти с юмруци и шамари. 
 
Да си „мъжкар“, „мачо“ или „алфа мъж“ означава да имаш агресивно поведение. Мъжкарят показва превъзходство над жените. Може да отправя комплименти и да подарява цветя, но не изпада в сантименталности и при нужда показва къде е мястото на жената – в кухнята и при децата. „Мачото” доминира над останалите с грубост и показност. Той говори на „ти“ на непознатите. Не уважава чуждото пространство. Не спазва етикет в отношенията си с другите.
 
Но да оставим „мъжкарите“ и да поговорим за нас, вярващите мъже, които ходим на църква и служим в нея, които учим, изобличаваме, наставляваме другите... Какъв е образът на църковния „мъжкар“? Какво прави? Как изглежда? Как се отнася към жена  си и към децата си?
 
Тези въпроси са актуални особено днес – 25-ти ноември - Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени. От този ден започват 16 дни за борба срещу насилието над жени. В България статистиките сочат стряскащи данни. Всяка четвърта или всяка пета жена е обект на насилие, като насилниците често са най-близките – съпруг, баща, брат, син... За последните 2 години има десетки случаи на жени, които са изгубили живота си в неравната битка с насилниците.
 
Сред нас има много жени, които са подложени на тормоз, унижение, побои, поставяне в зависимост. Срещал съм се с такива. Разговарял съм с някои от насилниците. Наскоро колеги трябваше да помогнат на жена, която физически, сексуално и психически е жертва на насилие. Заключвана е, докато мъжът го няма. Той държи дебитната и личната ѝ карти, за да е под негов  контрол.
 
Много от насилниците възприемат себе си като мъжкари. Не можем да обвиним само алкохола или наркотиците за насилието. Не можем да рисуваме етнически линии пред насилието, защото то не познава етнос, образование и социален статус. Не можем, защото дори сред вярващите мъже има насилници. За някои от тях дори не подозираме. Жените търпят заради децата или авторитета на мъжете си, някои от които са служители в църкви. Или може би се страхуват и срамуват, за да споделят с някого. 
 
За други знаем, но си повтаряме, че това е семеен проблем и ние трябва само да се молим... И насилието продължава. Жените страдат. Децата гледат и също страдат. Днес те са свидетели, утре ще са жертви и твърде вероятно в бъдеще да бъдат насилници като бащите си. Един порочен кръг, за който търсим оправдание, а не решение.
 
Ние - мъжете - обичаме да „удряме” съпругите си с библейския стих: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа” (Ефесяни 5:22). Проповядваме, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си, както Църквата на Христос, но пропускаме продължението: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).
 
Какво означава да обичаш съпругата си? Унижението любов ли е? Малтретирането любов ли е? Държането във финансова зависимост любов ли е? Ограничаването на контактите любов ли е? Как разбираме „предаде Себе Си за нея“? Как ние предаваме себе си в грижа, любов, отговорност за жените си? Доколко сме готови да се пожертваме за тези, с които сме избрали да изречем „докато смъртта ни раздели“?
 
През годините съм бил под авторитета на различни водачи – на работа и в църква - и знам, че лесно се подчинявам и покорявам на онези, които са загрижени за мен, които показват уважение и зачитане, заинтересованост и подкрепа, които ме карат да се чувствам ценен, дори когато сбъркам. Лесно е да се следва подобен лидер.
 
Такива  ли сме за своите жени? Чувал съм всякакви оправдания от мъже, които посягат на жените си. Категорично заявявам, че няма оправдание за насилието. Може да има обяснение, но не и оправдание.
 
Част от плода на Духа е себеобузданието (Галатяни 5:23). Мъже, ние трябва да можем да се владеем! Исус можеше. Опитваха се да Го убият с камъни, наричаха Го обладан, богохулник, незаконно роден, луд... Той самият каза, че може да извика легион ангели да Му се притекат на помощ, но не го направи. Защо? Не можеше  ли? Не искаше. Трябваше да принесе Себе Си жертва за Църквата. Умееше да се владее! Това не означава, че Той нямаше емоции и не ги показваше. Четем, че се гневеше, плачеше и страдаше, че се радваше и се смиляваше.
 
Когато научавам за различни случаи на насилие в църковни семейства, душата ми се бунтува. От една страна съм разочарован, от друга съм в недоумение, но съм и гневен, а също съм и засрамен. Разочарованието ми идва от това, че хората в църквата трябва да знаят, че Бог не одобрява насилието: „На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора“ (Римляни 12:17). Ние сме призовани да бъдем различни, а да биеш жена си, не те прави различен, прави те грешен.
 
Гневът ми идва от липсата на реакция. Смятаме, че ако някоя сестра от църквата е жертва на насилие, то това е неин проблем или дори че тя си е виновна. А срамът ми идва от това, че домашното насилие не е добро свидетелство пред  хората в света.
 
Възможна ли е промяна в насилниците? Разбира се. Насилието си има причина. Човек трябва да потърси помощ и да е готов да бъде съкрушен и засрамен, да търси прошка.
 
Възможно ли е една жена да спре да бъде жертва на насилие? Трудно! Поради много причини. Жертвите на насилие имат нужда от подкрепа. Имат нужда да разберат, че не те са виновни за насилието и не го заслужават. Трябва да разберат, че жертвите на домашно насилие не винаги имат синини и счупени кости. Насилието е злоупотреба с власт и контрол, които може да се изразяват в унижаване, изолация, заплахи, икономическа зависимост, психически тормоз…
 
Имат нужда да разберат, че такава тайна не трябва да се крие. Насилието не спира от само себе си. Първата крачка към неговото прекратяване е  преодоляването на страха, изолацията и мълчанието. Трябва да знаят, че домашното насилие е престъпление и че жертвата има право на защита. Добре е да разберат, че могат да променят живота си, дори след време може да се прекрати и насилието. Никога не е прекалено късно да кажеш „СТИГА!“ и да потърсиш помощ.
 
А ние трябва да разберем и да помогнем на жените, претърпели насилие (те не са малко), защото ако сме пасивни, ставаме съучастници на насилниците. И да не забравяме, че Бог вече ни е казал как да се отнасяме към жените, с които сме избрали да живеем: „Мъже, обичайте жените си“!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg