Понеделник, 09.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;" Исая 55:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровението на Йоан - посланието до църквата в Ефес

Main Pic
Публикувана: 28.11.2019
Автор: Ники Симеонов
Прочетена: 207
Коментари: 0
Думата Ефесия, от която произлиза наименованието на града, преведена буквално означава "желан, ценен или обичан". Ефес е основан малко след края на Троянската война от Андрокъл, син на последния управител на Атина. Андрокъл дълго време се колебае на кое място да го изгради и полага неговите основи, след като се допитва до оракула в Делфи. Първоначално градът е разположен по устието на река Калистрос покрай едноименния залив. Ефес бързо става известен заради многобройните храмове, посветени на Атина и Аполон, като според местните жители двете божества осигуряват закрилата на града. След смъртта на Андрокъл Ефес е завладян от лидийците, но въпреки това се превръща в един от центровете на елинската култура. Докато градът се намира под властта на лидийците, в него творят поетът Омир, математикът Талес, философът Хераклит, законодателят Солон и много други видни личности.
 
Ефес достига своя най-голям разцвет след като е завладян от Римската империя през 190 година пр. Хр. По време на управлението на император Октавиан Август ( 29 г. пр.Хр. – 14 г. сл. Хр.) градът наброява около 250 000 души, което го нарежда на второ място по численост на населението след Вечния град. Тогава са построени амфитеатър, библиотека, обществени бани и много други значими сгради. Благодарение на своето уникално местоположение, значителен брой на населението и активното строителство Ефес отново се превръща в основно средище на културата и търговията като особено добре развито е банковото дело и лихварсвото.
 
Градът придобива огромна  популярност  заради прочутия храм на Артемида, граден в продължение на 120 години, считан и до днес за едно от чудесата на древния свят. През 570 година сл. Хр. Ефес е връхлетян от маларична епидемия. Когато тя затихва силно земетресение разлюлява града и го срива почти изцяло. Оцелелите местни жители го изоставят и той никога не е заселен отново. Районът около разрушения град бързо се изпълва с гъста растителност, в която се развъждат отровни змии, което прави на практика достъпът до него  невъзможен. Едва през 1869 година английският археолог Джеймс Ууд успява да достигне до неговите руини и да провокира отново интерес към него. С малки прекъсвания разкопките на град Ефес, разположен на територията на република Турция, продължават до днес.
 
Въпреки че  Ефес е известен с многобройните си лъжеучения и култове, той е тясно свързан с раннохристиянската история. Апостол Павел проповядва в града 3 години, а Бог извършва чрез неговите ръце много свръхестественни чудеса ( Деяния 20:31; 19:11-12).  През 431 година в Ефес се провежда Третият вселенски събор, който изготвя в окончателен вид Символа на вярата. Там  се укриват от гоненията на християните и майката на Исус заедно с апостол Йоан, който преди заточението си на остров Патмос служи като епископ в една църква. След своето освобождение той се завръща в Ефес, където изживява последните си дни. През 1892 година група свещеници извършва разкопки сред руините на града  и открива къщата на Дева Мария на мястото, посочено във виденението на германката Катерина Емерих, което тя получава 70 години преди откритието.
 
Първото послание на Господ Исус Христос към църквите, включени в Откровението, дадено на апостол Йоан  от Бога, се отнася до Ефеската църква. То започва с обръщение на Исус към нейния презвитер, който в книгата е наречен ангел. Следва описание на силните страни на църквата - нейните дела и огромен труд извършен за Господа, съчетани с издръжливост  и непримиримост спрямо лъжеучителите и разпространяваните от тях неверни учения. Основното порицание към църквата е свързано с изоставянето на първата любов.  Нейната същност за отделния  християнин и църквата се изразява в пълното предаване на Бога относно Неговите намерения независимо от променливите обстоятелства.
 
Любовта към Бога в Ефеската църква не е изчезнала напълно, но е значително охладняла. Точно този факт е обект на порицание от Христос. Църква, която не запазва в пълнота любовта си към  Него, извършва духовно престъпление. То от своя страна деформира духовния облик на Божиите деца и на Христовото Тяло. Любовта включва саможертва и живот, посветен на другия. Когато тя намалее спрямо Бога, взаимоотношенията между вярващите губят своята значимост и сила. Опасността за вярващия е в това, че любовта в неговото сърце отслабва постепенно и незабележимо.
 
Проблемът на Ефеската църква е, че любовта се отдалечава, за сметка на догматизма и спазването на правила с цел да се угоди на Бога. Изходът, който Христос препоръчва за подобна ситуация, е покаяниe и вършене на първите дела, т.е. покаяние, придружено с конкретни действия на поправление (Откровение 2:5).
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg