Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Човешките права - грижа на всеки от нас

Main Pic
Публикувана: 09.12.2019
Автор: адв. Грета Ганева
Прочетена: 1660
Коментари: 0
На 10 декември 1948 година Общото събрание на ООН приема Всеобщата Декларация за правата на човека. Народите, преживели две ужасяващи последователни войни, разтърсили собствената им съвест, стигат сами до неободимостта за първи път в историята да запишат в общ документ права, чиито носители са всички човешки същества. Правят го с ясно съзнание, че така създават своеобразна международна гаранция против възможността да бъдат повторени ужасът и бедствието, през които е преминало човечеството.
 
Декларацията съдържа тридесет разпоредби, които впоследствие са доразвити в международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Тя  вероятно е най-превежданият документ, съществуват преводи на поне 375 езика и диалекта.
 
Какво я прави толкова уникална? Поради каква причина е станала фундамент, върху който е създадена българската Конституция, правото на Европейския съюз, Хартата за основни права на ЕС и всички онези международни договори, по които България е страна.
 
Отговорът е простичък. Тя съдържа онези ценностни принципи, които могат да се проследят в развитието на християнските убеждения, повлияли върху морала и културната традиция у нас и по свята. Всички те се възприемат и определят като „християнски ценности“, отразени са във Всеобщата Декларация за правата на човека и после са пренесени в Конституцията и правото на ЕС.
 
Така се стига до естествената последицата от приемането на Всеобщата Декларация за правата на човека, а именно, че с нея се задължават не просто народите, а държавите. Ако до този момент ценностите са представлявали лична отговорност на човека пред Бога и човеците, с подписването на този първи по рода си документ, отговорността се простира и върху държавите, които стават субект и носител на задължения по силата на международното право. По този начин се гарантира, че държавите ще пренесат тези си задължения в националните законодателства и ще се установи всеобщ правов ред, при който ще е невъзможно да се повторят предпоставките за война и престъпления против човечеството. 
 
Така човекът с неговото достойнство, поставен в центъра на всяка разпоредба, добива международно признати права още от деня на своето раждане. Основните му права са неразделна част от него и са неотменими. 
 
Да обичаш ближния както себе си“ вече има реализация в международен план. Спазването правата на всеки човек става грижа и отговорност на всеки от нас, като част от правния мир, в който живеем. Осигурявайки и гарантирайки правата на другия, ние осигуряваме и гарантираме защитата и реализацията на собствените си човешки права. И в това е прякото проявление на изпълнението Божията заръка.
 
В установяването на този нов правов ред свободата на човешките права се простират до там, от където се засягат чужди.  И така, виждаме закрепени като основни права свободата и равенството, които са основни християнски ценности. Правото на живот е респект към  вдъхнатото от Създателя. Чрез правото на справедлив съдебен процес ни се гарантира проявлението на една от същностните характеристиките на Бог. Правото на личен и семеен живот е основното, в което Той ни поставя. Правото на свобода на мисълта, религията и словото е продължение на свободата на човешката воля, което Бог ежедневно ни показва. Правото на образование е гаранцията за изпълнение на заръките Му „…така да възпитаваме децата си…“ Правото на труд е гаранция за достойно съществуване и реализация и пр.
 
Трябва да имаме разбирането, че основните човешки права, поради естеството си, не могат да бъдат причина за разделение или омраза между хората. Тъкмо обратното, изменението или отмяната им могат да станат предпоставка за това. Ето защо, ще трябва да сме изключително внимателни, когато ни се предлага да извършваме промени в Конституцията или законите, отнасящи се до основните човешки права. Трябва също да познаваме "ветровете", които опитват да ни водят в една или друга посока. 
Защото Бог е винаги същият, но ние можем да променяме себе си и средата, в която живеем, както и да отразяваме или не обществените отношения чрез подходяща регулация в закона. Нека бъдем водени от Неговото разбиране и не допускаме човешки влияния. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg