Понеделник, 27.01.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;" Ефесяни 2:19

OnLine
RSS Facebook Twitter

Божието CV

Main Pic
Публикувана: 15.12.2019
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 658
Коментари: 0
Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю, е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.
 
Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подобно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род, може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в рода ти има хора с лоша репутация, е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение.
 
Когато на Рождество Бог става човек и се ражда, Той идва при нас както всички хора - с едно родословие, с една автобиография, чрез която можем да разберем що за личност е. Тя е записана от евагелистите Матей и Лука… и обикновено никой не чете тези текстове. Те се състоят от цели глави с имена, които ние не познаваме и с които не знаем какво да правим. Затова обикновено когато стигнем до тях в нашите Библии, ние просто ги прескачаме и продължаваме да четем от другата им страна.
 
Но ако родословията наистина действат като Божията автобиография, те са много важни. Нека да прочетем някои части от CV-то на Исус и да видим как Той ни се представя.
 
Всеки човек от времето на Исус може да ни каже, че родословието, което представя евангелист Матей, е много необикновено, понеже съдържа женски имена. Родословията се записвали по мъжка линия. В тях не се очаквало да има жени. Но в родословието на Исус има – и то не една, а цели 5 – Раав, Тамар, Рут, Витсавее и Мария.
 
Когато подготвяме своите автобиографии за работа, ние много внимателно преценяваме какво да включим в тях и какво да пропуснем. Коя информация ще ни бъде от полза и какво може да ни навреди? Древните хора правили същото със своите родословия. И когато евангелист Матей включва тези 5 жени в родословието на Исус, можем да сме сигурни, че това не е случайно – той иска да ни каже нещо.
 
Първите 4 от тези жени са езичнички – Раав и Тамар са ханаанки, Рут е мовка, а Витсавее много вероятно да е хетейка (защото нейният съпруг Урия е хет). И това не е препоръка. Евреите смятали себе си за специален, избран от Бога народ, а останалите народи - за нечисти. Да имаш неевреи в рода си не е никак добре. Но родословието на Исус е пълно с езичници. И това не е всичко – част от тях са свързани с някои от най-грозните случки в цялата Библия.
 
Тамар ражда синове чрез кръвосмешение със своя тъст, когото съблазнява.
 
Раав е проститутка по професия.
 
Витсавее не е спомената по име. В ст. 6 тя е наречена Уриевата жена и отново, това не е случайно. Матей иска да напомни на читателите си за още една от най-грозните случки в Стария завет. Повечето от нас знаят историята на цар Давид, който имаше афера с жената на един от своите войници. Когато тя забременява, той урежда убийството на нейния съпруг, за да може да се ожени за нея. Но обикновено ние пропускаме някои подробности. Преди да стане цар, Давид за известно време е обявен извън закона и преследван от предишния цар Саул. Той се крие, като около него се събира една военна дружина от хора, които след това стават ядрото на армията му и негови най-доверени служители. Един от тези хора е Урия. Урия не е просто  неизвестен войник от армията на Давид, който случайно има красива жена. Урия е човек, когото Давид познава много добре. Урия е приятел на Давид и е до него, когато Давид е все още никой. Урия е един от водачите на личната охрана на Давид – човек, на когото царят е поверявал живота си. Престъпление е да убиеш невинен човек, но много по-голямо престъпление е да убиеш близък приятел, на когото знаеш, че можеш да повериш живота си. Когато споменава Уриевата жена, евангелист Матей желае да припомни на читателите точно това и сякаш казва – това е родословието на Исус, от такъв род идва Той. Бихте ли наели на работа човек, който ви представи такава автобиография?
 
Колкото повече се вглеждаме в родословието на Исус, толкова повече започваме да си задаваме въспроса: „Защо Матей ни дава такова родословие?” Той можеше просто да пропусне неудобните. Всъщност, ако сравним със списъци от други части на Библията, ще видим, че Матей наистина пропуска някои личности в родословието си. Но той включва точно тези жени, които нарушават общоприетите правила за писане на родословие, и които имат ужасна репутация. Защо го прави?
 
Отговорите са точно тези, които правят Рождеството Рождество. Аз ще ви предложа 3 от тях. Това не са всички отговори, но те ще ни покажат достатъчно ясно посоката, в която трябва да гледаме.
 
Първият отговор е, че в Исус тези, които са изключени – поради своя произход, заради пола си, поради социалното си положение,  заради неморалния си характер, изключени дори от закона на Бога – сега в Исус могат да станат част от Божието семейство. Може да си всеки – от проститутка като Раав до убиец като Давид – но ако вярваш в Исус, ти можеш да бъдеш част от Неговото семейство. Това е добрата вест на Рождество. Рождество не е вест, че добрите хора са приети, а лошите са отхвърлени. Не, Рождество е вест, че и добрите, и лошите са поканени да дойдат при Бога с надежда и радост. Добрите не могат да разчитат на своята доброта и лошите няма да бъдат отхвърлени поради злото, което са извършили – стига да дойдат с покаяние и с вяра в детето-Бог, Което се ражда. В Исус Христос всички – мъже и жени, царе и проститутки, езичници и евреи, морални и неморални, българи, турци и роми, всички са събрани и приети заедно. Това е Божията любов, която се открива на Рождество.
 
Вторият отговор е познатата българска поговорка „Бог забавя, но не забравя.” В края на краищата това, което Бог е обещал, ще се сбъдне. Божието време може да върви различно от нашето, може да изглежда, че Бог се бави, че бърка ужасно, понеже не се намесва в нашето положение, но в края на краищата Той се оказва прав и винаги навреме. Вижте колко дълго е родословието. То започва преди хиляди години с Авраам и обещанието към него – "ще те направя народ, който няма да може да се изброи". Следва пленът в Египет, дългият път през пустинята, провалите в земята, Вавилонското и Асирийското робство, разрушаването на храма и Римският плен, заедно с личните провали на записаните там хора. Но накрая Месията идва, Рождество идва, спасението идва – и ние сме поканени да пристъпим към него.
 
От нашата гледна точка може да ни се струва, че Бог се бави и закъснява, но в края на краищата се оказва, че не е така. Въпросът е имаме ли търпение и вяра да Го дочакаме.
 
Третият отговор е, че родословието ни напомня за последната почивка, която Рождество носи. В края на дългия списък от имена Матей прави едно обобщаващо преброяване (което ние обикновено отново не разбираме):
 
Стих 17: И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.     
 
Това са 6 пъти х 7 рода като Исус Христос поставя началото на седмата седмица. В Библията тази седмица има особено символично значение. Бог е създал света за 6 дни и Си почива на седмия. А когато евреите влизат в земята, те трябва да работят 7 седмици години и след това последната 49 година да бъде обявена за юбилей. В тази година робите се освобождават, а закупената недвижима собственст като къщи и земя се връща при своя първоначален собственик или на неговия наследник. Това осигурява възможност еврейското общество никога да не става прекалено неравнопоставено и социално разслоено.
 
Исус  поставя началото на една по-особена седмица. Той поставя началото на тази почивка, през която Бог ще обнови земята и ще преобърне световния ред. Ние всички имаме нужда от подобна почивка – почивка от злото и трудностите, почивка от непрестанното бързане и притеснения, почивка от нашите собствени амбиции, които никога не ни оставят на мира, понякога почивка дори от собствения си характер, чиито слабости съзнаваме, но с които е толкова трудно да се преборим. Исус идва да създаде един съвсем нов свят, в който нещата ще се случват по различен начин. Той го нарича с името "Божието царство". То все още не е дошло в пълнота, но в Рождество началото му е поставено.
 
Вацлав Хавел – първият политик, който застава начело на Чехия след промените, казва, че е благодарен за падането на комунизма с неговите злини, но в същото време е скпетичен и към капитализма, в който страната му навлиза. През последните 30 години ние се убедихме, че нито една система не е съвършена и нито една човешка политика, колкото и добра да е, няма да се справи със злото по света. Ние се нуждаем от нещо напълно различно. Това е Божието царство, за което говори Исус.
 
Ако Рождество е всичко това, което казахме, то трябва изцяло да промени начина, по който гледаме на света – стига да вярваме в него.
 
Ако Рождество наистина е тази блага вест, която ни дава увереност, че сме приети в Божието семейство, че сме намерили милост, че можем да имаме надежда за бъдещето, каквото и да се случва сега с нас – живеем ли наистина с радостта, която тази вяра носи? Или сме забили нос в земята, смазани от ежедневните си притеснения и проблеми? Ако е така, ние сме забравили какво е Рождество и трябва да си го припомним.
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg