начало > Християнски живот > Грехът на безпокойството

Грехът на безпокойството

Публикувана: 18.12.2019
Автор: Карол Стратън
Прочетена: 1510
Коментари: 0

Сподели

Убийство, гняв, клюки, лъжи, кражби, изневяра, всичко това са грехове. Повечето вярващи биха се съгласили, че това е очевидно списък на лошите неща, които не трябва да практикуваме. Но какво да кажем за фините навици на ума, като тревожност? Грях ли е? Това е чудесен въпрос, тъй като мнозина се борят с тревожността. Американската асоциация за тревожност и депресия изчислява, че 40 милиона възрастни или 18,1% от населението страдат от тревожност.

Какво е грях?

Първо, нека разгледаме какво означава думата „грях“. Речникът го определя като „опорочено (покварено) състояние на човешката природа, в което Азът е отчужден от Бога.“ С други думи, грехът е раздяла с Бога, дори и само за момент. Били Греъм казва: „Грехът е всяка мисъл или действие, които не отговарят на Божията воля. Бог е съвършен и всичко, което правим, а не достига до съвършенството Му, е грях. "

Грехът за първи път избуя в книгата Битие, когато Ева яде от дървото на живота. Поради нея и непокорството на Адам, те се скриха от Бога, притеснени, че Той ще разбере какво са направили. „И чуха гласа на Господа Бога, който ходеше в градината в прохладата на деня, и мъжът и жена му се скриха от присъствието на Господ Бог сред дърветата в градината“ (Битие 3:8). И така, този първи акт на грях породи срам у първия мъж и жена му. Изведнъж те прекъснаха перфектната връзка, която имаха със Създателя. Вместо да се изправят пред Него, Адам и Ева сътвориха друг проблем между себе си и Бога. Страхът и безпокойството разцъфтяха в Райската градина и продължават и до днес.

В Новия завет Исус противопоставя вярата на безпокойството. В Матей 6:26 Той казва: „Кой от вас, като се притеснява, може да добави един час към живота си?“ Той продължава в стих 28: „И защо се тревожите за дрехите? Помислете как растат лилиите на полето: те не се трудят и не предат.” Исус казва на последователите Си, че се грижи за тях и ако имат някакво съмнение, трябва само да се вгледат в безгрижното отношение на растенията.

Исус ни учи да гледаме и да се учим от тях. Колко повече Бог ще се погрижи за нас, след като се грижи толкова много за лилиите на полето? Голяма утеха за нас е, че Той се грижи за нашите тревоги, които не са по-големи от Него.

В посланието до Филипяните ни се казва, „да не се тревожим за нищо, но във всичко да благодарим, че това е волята на Христос Исус“ (Филипяни 4:6-8). Павел не би могъл да го заяви по-ясно, с други думи: „Ето моята воля - църквата ми винаги да е благодарна. И ето това, което не искам за тях - да се тревожат.“ Така че, ако вярваме, че дефиницията на греха в речника е естествено състояние, в което азът е отделен от Бога, тогава тревожността е грях.

Както обаче беше посочено по-горе, това е фин навик на ума, който не винаги е активен избор или изобщо избор, а реалност, която влезе в света, след като човечеството падна (Битие 3: 22-24 ).

Но Бог далеч не ни осъжда. Апостол Петър пише: „Възложете всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Думата „грижа“ идва от гръцки и означава: „да се добави.“ Това показва, че човекът, който носи тежестта, трябва съзнателно да вземе товара и да го хвърли.

В нашето семейство имаше период, когато синът ни беше далеч от Господа и направихме някои неразумни житейски избори. Баща му и аз непрекъснато се молехме за него. Но едва когато със съпруга ми образно поставихме сина си на колелото на Грънчаря (за да може Бог да промени и оформи живота му), ние бяхме освободени от притеснения.

Библията предписва лекарство за безпокойството: „Не се безпокойте за нищо; но във всичко чрез молитва и молба с благодарност представяйте молбите си пред Бога” (Филипяни 4:6). Бог ни заповядва да не агонизираме над проблемите. Вместо това, ние трябва да представяме нашите неприятности, стресове и притеснения на непосредственото Му внимание, тъй като Той е винаги на разположение. И докато молим Бог за решения, ние го правим с благодарност, показвайки, че се доверяваме, че Той наистина ще отговори на нашите молитви. Това се нарича вяра. Толкова просто, но толкова трудно за нас, защото избираме да воюваме с проблемите сами, дотолкова, че имат повече власт и контрол от нас. Но истинската свобода от притеснението идва, когато Бог ни освободи.

Източник: Christianity Headlines

Превод: Петя Зарева

Сподели: