Вторник, 11.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ." 1 Коринтяни 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Чудото, наречено „солидарност“

Main Pic
Публикувана: 20.12.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 824
Коментари: 0
На 7 август 1980 г. работничката в Гданската корабостроителница „Ленин“ Ана Валентинович е уволнена пет месеца преди да получи право на законна пенсия. Причината за необичайната репресия е организирането на „незаконна синдикална дейност“. Тази дейност се изразява в подклаждане на протест сред работниците в корабостроителницата поради увеличените цени на млечните продукти, които не са съпроводени от увеличение на заплатите. По онова време в Полша, както и във всички социалистически страни, правителството директно определя цените на стоките, както и работните заплати.

Уволнението на Ана Валентинович предизвиква малко очаквана от ръководството на завода реакция сред служителите. Работниците в корабостроителницата масово прекратяват работа, с искане Валентинович да бъда възстановена на работа и да доработи необходимия ѝ за пенсия стаж. Скоро стачката се прехвърля и в други предприятия, и ръководството на корабостроителницата е принудено да отстъпи. Полските работници обаче продължават своето стачно движение и настояват самата дейност на Ана Валентинович да бъде призната за законна. Работниците се оказват удивително съпричастни за каузата и успяват да излъчат ръководство, сред което изпъква електротехникът от корабостроителницата Лех Валенса, баща на 8 деца. Самият Валенса е уволнен няколко години по-рано за критики на ръководството, но запазва връзката си с колегите и разразилите се събития го изтласкват начело на спонтанното движение.
 
Масовият характер на движението и разрастващата се стачка карат правителството да продължи да отстъпва и на 31 август правителството признава правото на съществуване на независими профсъюзи. За ужас на властта работническите групи се организират в единен профсъюз „Солидарност“. Тоталитарната власт е изправена пред истински неразрешимо предизвикателство, защото цялата ѝ идеология, залегнала в образователните програми, пропагандирана чрез средствата за масова информация, както и в изграждане на имиджа на страната пред света, представят страната като система, овластяваща работническата класа. Самата комунистическа партия се нарича работническа (Полска обединена работническа партия).
 
В следващите няколко месеца над една трета от работещите поляци или над 10 милиона души,  стават членове на профсъюза „Солидарност“ и властта е в истинска безизходица. Очевидно в Полша съществува много по-мощна организация от управляващата комунистическа партия. При това без да има нищо от възможностите и ресурса на държавната власт. Единствената сила на новосформирания профсъюз е солидарността на полските работещи в решимостта им да постигнат промяна в положението в своята страна. На 13 декември 1981 г. в Полша е въведено военно положение, „Солидарност“ е разпуснат, а при налагането на по-строгите ограничения загиват 91 поляци. Самият Лех Валенса и много лидери на движението са арестувани и впоследствие интернирани. През 1983 г. Нобеловият комитет присъжда Нобелова награда за мир на Лех Валенса.
 
В крайна сметка тоталитарният комунизъм се оказва непреодолимо поразен. През 1985 г. новото ръководство на Съветския съюз започва т.нар. Перестройка, не на последно място повлияно от съзнанието за провала на тоталитарната система, демонстриран чрез феноменалната популярност на „Солидарност“. Скоро става ясно, че Полша няма да бъде окупирана, ако премахне тоталния контрол върху гражданския живот в страната и в началото на 1989 г. правителството започва преговори с възобновилия своята дейност профсъюз „Солидарност“. Договорени са частични избори с участието на „Солидарност“, на които профсъюзът печели всички  мандати.
 
От този момент нататък събитията с падането на комунизма са мълниеносни – през май правителството на Унгария решава да премахне граничните заграждения с Австрия и стотици хиляди източни германци напускат социалистическия лагер, пътувайки на разрешена „екскурзия“ до Унгария и преминавайки свободно в Австрия, за да не се завърнат никога. Цяла Източна Германия се тресе от ежедневни „молитви за мир“, които по същество представляват масови демонстрации за промяна на политическата система. На 9 ноември е премахнат контрола на Бранденбургската врата и буквално цялото население на Източен Берлин преминава в една невъобразима нощ на територията на Западен Берлин, празнувайки премахването на омразната Стена. В Чехословакия започват масови демонстрации и до края на годината Комунистическата партия отстъпва властта на опозиционния Граждански форум. В България Комунистическата партия сменя ръководителя  си и започва процедура за отмяна на член първи от конституцията, постановяващ ръководната роля на комунистическата партия. В Румъния масови демонстрации довеждат до отстраняване на комунистическия диктатор Чаушеско. С изглеждащия вечен тоталитарен строй е приключено в цяла Източна Европа буквално за няколко месеца.
 
Целият процес започва с проявената солидарност от полските работници спрямо една уволнена възрастна работничка в Гданската корабостроителница, както и впоследствие наричат своята организация. Солидарността се оказва силата, способна да победи една смазваща система, отговорна за милиони отнети животи и разрушени съдби и постигнала тотален контрол над всяка сфера от обществото. Обратното на солидарността е страхът. По тази причина проявяването на солидарност много често се осуетява чрез насаждане на страх. Ако проявената солидарност доведе до загуба на сигурност, спокойствие, някакво чувство на обезпеченост? Струва ли се проблемът на някого да усложнява моя живот и да ме води в посока да полагам усилия и да правя жертви?
 
Истината е, че това са основателни въпроси. Солидарността има цена и точно затова каузите, поради които я проявяваме, трябва да са достойни и смислени. Истината е, че солидарността е в основата на силата на всяко общество – семейство, верска общност, населено място, нация или цяла култура. Успешните общности имат общото качество, че умеят да подбират каузите, за които проявяват солидарност и са способни да следват пътят, който солидарността чертае. От друга страна, общностите, които имат негативно развитие или избират подвеждащи каузи, за които да проявят солидарност или се провалят в отстояването на солидарността.
 
Така излиза, че солидарността е нещо, без което не можем, но съществува вариантът да пренебрегнем темата за солидарността. Остава сериозно, последователно и посветено да се учим да си служим с този могъщ инструмент. 
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg