Вторник, 27.10.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему." Притчи 12:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровението на Йоан - писмото до Пергам

Main Pic
Публикувана: 20.12.2019
Автор: Ники Симеонов
Прочетена: 919
Коментари: 0
Древният град Бергам, познат още под името Бергамон или Пергам възниква през III в. пр. Хр. като малко безименно село, разположено по поречието на река Селиний. То се намира на около 60 километра от град Смирна. Селището лесно е завладяно от колонисти, които го обявяват за първата гръцка колония в района на Мала Азия. Завоевателите го наричат Пергам, по името на главната крепост в град Троя. Според една друга хипотеза името се свързва с митичния герой Пергам. Преведена буквално думата означава висока кула.
 
Селището бързо се разраства на големина, което заедно с увеличаване броя на населението е предпоставка то да се превърне в град. Няколко века по-късно той става столица на едноименното царство, където управляват общо 21 царе. Александър Велики завзема града, но не го разрушава, а след смъртта на бележития завоевател той преминава във владение на един от неговите пълководци -
Лизимах. През 133 г. пр. Хр. Пергам е покорен от Римската империя. Неговите жители са изключително предани съюзници на Рим, поради което получават правото сами да назначават управител на града, на когото е разрешено да сече монети със своя образ. Така Пергам се сдобива със самоуправление, което води до увеличаване числеността на населението и то достига 120 000 души. По нататъшната съдба на града е неизвестна. По всяка вероятност той е разрушен при земетресение или е разграбен при нашествия на различни племена, като впоследствие е изоставен от местните жители.
 
Пергам е известен с две сгради и с едно откритие, което променя историята на човечеството. Първата сграда е прочутата библиотека, построена при управлението на Евмен II (221-158 г. пр. Хр.), която със своите 200 000 съхранени ръкописа се нарежда на второ място след Александрийската. През VII в. тя е опожарена от египетския халиф Омар (589-644 г.). Другата значима сграда е т. нар. асклепион, построен през IV в. пр. Хр. от местния жител Арчиас, който след падане от кон е изпратен да се лекува в асклепиона в град Епидавър. По време на престоя си той усвоява много от начините за лечение на болни и след завръщането си в родния град построява сграда, където започва да лекува. В асклепиона се обучава известният лечител Клавдий Гален (131-201 г.), автор на 500 медицински труда, третият известен лекар на античната епоха след Авицена и Хипократ. Там се лекуват римските императори Марк Аврелий (161-180 г.) и Каракала (211-217 г.).
 
През VI в. сл. Хр. той е изоставен по неизвестни причини. Много историци считат асклепиона за модел на съвременните санаториуми. Той е открит през 1927 година от германския археолог Теодор Виганд. Когато Пергамската и Александрийската библиотека започват да се конкурират за броя на съхраняваните в тях документи, египтяните спират вноса на папирус за Пергам. Тогава пергамците започват да почистват, сушат и обработват овчи и кози кожи, за да ги направят годни за писане. Съвременните учени нарекли този заместител на папируса пергамент по името на неговите създатели.
 
Основната критика на Христос към Пергамската църква е свързана с нейното компромисно поведение спрямо света. За да изясни опасността от подобно двуличие Господ припомня историята на пророк Валаам. Израел е избран и определен от Бога народ, който да не се смесва с другите народи, да не приема техните обичаи, богове или традиции. Пророк Валаам се съгласява срещу солидно заплащане от страна на моавския цар Валаак да произнесе проклятие над Израел. След като планът не сполучва, пророкът подучва царя да покани израилтяните на своите тържества, съчетани с поклонение на езически богове. По този начин Бог се превръща в техен враг (Числа22-25 глава). Всяка църква, която толерира греха и не води открита борба с него, е обект на Божието осъждение. На верните Свои люде Бог обещава две неща - бяло камъче и ново име. В Божието Слово камъкът често е символ на твърдост и безкомпромисност, а новото име разкрива напълно  обновената и възстановена духовна същност на човека, която е естествен резултат от новорождението на Неговия дух.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg