Ханука е празник на посвещението, освещението и обновлението, както и на светлините на Ерусалимския храм.
Но какво означава ХАНУКА ?
В 167 г. пр. Хр. избухва въстание на Макавеите в Юдея. Макавеите целят да отхвърлят чуждата власт и да освободят Втория храм, като възстановят службата на еврейския Бог Яхве в него. Това събитие от еврейската история, завършило успешно, се отбелязва като празник, наречен ХАНУКА, което на иврит означава "освещаване" на храма.
Ханука означава "посвещение", "освещение", "отдаване". Названието "hanukkah" произлиза от думата Khanakh, което означава "да посветя, да осветя, да отдам, да утвърдя".
Кога се празнува ХАНУКА?
Библейският празник ХАНУКА започва в 25 -ия ден на еврейския месец КИСЛЕВ (ноември / декември ). Осем дни се празнува празникът, който в Новия завет е наречен "Освещение на храма". За него четем в Йоан 10:22-23, където се казва: "И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма".
Празникът напомня на вярващите евреи за повторното освещаване на храма в Ерусалим през 3597 година (168 г. пр. Хр. ) по еврейския календар. Според библейския разказ в неканоничните книги повторното освещаване на храма в Ерусалим се свързва с бунта на Макавеите срещу властта на Селевкидите над Юдея. Това води до отстраняване на езическия олтар, поставен в храма на Ерусалим от Антиох IV Епифан. За евреите истинският смисъл на празника е победата на малката еврейска войска над най-силната тогавашна армия, завладяла целия Изток.
Кой е Антиох IV Епифан ?
Антиох IV Епифан, нарекъл се също и Theos Epiphanes или "Божествено проявление" нарича себе си "ЕПИФАН", което означава "изявен от Бога". Той е гръко-сирийски цар от династията на Селевкидите. Времето на неговото царуване е в периода 175 до 163 г. пр. хр. Антиох IV Епифан води войни с Птоломеев Египет или така наречената Шеста сирийска война (169/8 г. пр. Хр). Във 2 Макавеи 4 : 32 – 38 ст. се говори за борби и интриги в неговия двор. Антиох IV Епифан, наречен още "Прославеният" се опитва да реформира армията по римски образец и да възроди силата на Александровото царство, но е запомнен повече със своята жестокост и ексцентрични прояви, отколкото с качествата му на държавник и военачалник. Заради това неговите съвременници го наричат с прозвището "Epimenes", което означава "Безумен" или "Безумец".
Какво символизира Антиох IV Епифан?
Той е символ за неприятеля или врага на човешките души, дявола или Сатана. Той символизира също и Антихрист или духът на Антихриста, за което четем в 1 Йоан 4:1-6. Поради непочтеното поведение на Язон и Менелай, съперници за еврейското първосвещенство, през 169/8 г. пр. Хр. Антиох IV Епифан, владетел на Сирия, нахлува в Ерусалим и без особени затруднения го завладява. Влиза в Светая Светих и взима от там златото и среброто. Той спира и принасянето на жертвоприношенията според старозаветния закон.
След като убива много хора и разграбва града, той се връща в Сирия. По време на своето управление Антиох IV Епифан забранява юдаизма. Той налага насилствена елинизация на евреите. Политиката му е съпроводена с множество репресии, гонения и показни светотатства, като например, заколване на свиня в Ерусалимския храм, превърнат в храм на Зевс.
Две години по-късно, през 167 г. пр. Хр. Антиох IV Епифан, отново се завръща в Ерусалим със своята армия. Влиза със своята войска в Ерусалим, отнасяйки се към евреите с голяма жестокост. Той разрушава градските стени, опожарява най-добрата част от града и като разграбва Божия храм, заграбва златния кадилен олтар, злато, сребро, скъпоценни съдове и много други. Заграбва всички златни съдове и съкровища от храма, пречейки на евреите да жертват и да се покланят. Принася в храма жертви, посветени на гръцките богове. Издига също и образ на Зевс в храма, като го превръща в храм на Зевс.
Забранява извършването на службите в храма. Задължава еврейските свещеници да обличат гръцки туники. Забранява и обрязването. Евреите са принудени да спрат поклонението на Израилевия Бог, да престанат да празнуват всички еврейски празници и им е заповядано да не обрязват повече синовете си. Хората, които се осмеляват да нарушат тези заповеди, са измъчвани, осакатявани, разпъвани или обесвани. Храмът и светилището са осквернени.
Сбъдва се пророческото слово на пророк Даниил относно "Мерзоста на запустението", предсказано в Писанието, което вероятно означава изображението на Юпитер, въздигнато в Ерусалимския храм по заповед на Антиох IV Епифан, за което четем във 2 Макавеи 6 : 2 и 1 Макавеи 6 : 7. Тези пророчества продължават своето изпълнение до последните времена, с идването на Антихрист: "Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на свято Място. който чете, нека разбира" (Матей 24:15; Данаил 9 : 23,25,27 и Данаил 12 : 11; Данаил 8:9–14 и 11:31,32,33).
Въстанието на Макавеите. Кои са Макавеите?
Макавеите, срещани още и като Макабеи (на иврит Макаби означава "чук", в буквален превод на български " чуковете " са петима братя от Модин, днешен Модин-Макаби-Реут, които начело с Юда Макавей, оглавяват въстанието продължило от 167 г. пр. Хр. до 160 г. пр. Хр. срещу управляващата Сирийска династия на Селевкидите, която прокарва политика на елинизация на Юдея. От Божието Слово ние знаем, че чукът е символ на Божието Слово съгласно думите на пророка: "Не е ли словото Ми като огън ? – казва Господ. И като чук, който разбива скалата?" (Еремия 23 : 29).
През 167 г. пр. Хр. един еврейски свещеник на име Мататия, събира голям въоръжен отряд и въстава срещу сирийците, преобръщайки езическите им олтари и убивайки тези, които жертват на тях. Той нарежда всички еврейски деца от мъжки пол да бъдат обрязани, след което бяга със семейството си в пустинята, където живеят в пещери. Сирийците тръгват да ги преследват и успяват да убият над хиляда души, изгаряйки ги в пещерите им.
След като ги предвожда в продължение на една година, Мататия се разболява и умира, оставяйки своя син Юда Макавей като техен водач. През 166 г. пр. Хр., след смъртта на баща си, Юда Макавей поема военното ръководство на въстанието против Антиох IV Епифан, а брат му Йонатан е един от другите ръководители. Юда и братята му продължават да се борят срещу сирийците.
Въстанието завършва през 165 г. пр. Хр. със завладяването на Ерусалим. През 164 г. пр. Хр. ги прогонват от страната. След победата, Юда Макавей казва на еврейския народ, че Бог очаква от тях да отидат в Ерусалим, да очистят храма и да принесат жертви. Те отиват в храма, събарят, разрушават и изгарят олтара и идола на Зевс, като издигат и възстановяват отново Божия олтар и връщат светите съдове в храма, като отново го освещават и очистват.
На 25-ия ден от месец Кислев или Хаслев през декември 164 г. пр. Хр. Макавеите освещават празнично храма отново (1 Макавеи 3:1-4:60). Това събитие се празнува в Юдея до днес на Ханука, Празникът на Светлината (2 Макавеи 1:1-18). Това събитие от 164 г. пр. Хр. отбелязва победата на Макавеите над гръцките войски и Антиох IV Епифан или провъзгласилия се за "видимия бог" , използвайки статуя на Зевс.
Тази година Ханука се празнува от 22 до 30 декември.
Следва продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите