Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Време за подаръци

Main Pic
Публикувана: 23.12.2019
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 1361
Коментари: 0
Обичам декември. Обичам го, защото съм се родил през този месец. И защото получавам подаръци. Мисля, че всички обичаме да получаваме подаръци.
 
За първи път отивах на училище. Как ли го помня този ден? Помня го като вчера. Започвах първи клас. Нямах си колело. Можех вече да карам. Но нямаше какво. И желанието ми за колело се подклаждаше още повече от съучениците ми и техните родители, които им обещаваха колела, ако завършат с висок успех. Слушах ги и си помислих, че и при мен може да проработи.
 
Живеех с майка си. Но един ден, когато баща ми дойде да ме види, реших да говоря с него. Попитах го: "Татко, ако завърша с отлични оценки, ще ми купиш ли колело?" И зачаках. Той ме погледна изумено и рече: "Какво?....Колело ли?... Забрави!". 
 
Това беше разговорът ни. Погребах идеята за колело.
 
Очаквах да получа подарък колело. И не получих. Бях разочарован. Очаквах от баща си повече. Но загледан в дребното материално притежание, забравях, не осъзнавах, че съм получил огромно благословение и скъп подарък от моя баща. А именно животът. Нима бих се радвал на колело, ако бях мъртъв? Колко пъти забелязваме малките и нищожни неща, а не виждаме огромните и стойностните?
 
Баща ми ме дари с живот и заради това можех да се радвам на живота. И това беше най-големият подарък от него.
Бог ми дари Христос. И това е най-големият подарък на света. Христос е добър. Любящ. Нежен. Истински. Верен. Отдаде живота си за мен. Той дойде, за да ме спаси от моя грях. Е, как да не Го приема? Как да не Го обичам? Ще го приема с удоволствие и наслада. 
 
Но заедно с Христос Бог ни изпраща за подарък хора. Хора, които ни обичат. И хора, които ни мразят. Хора, които се грижат за нас. Благославят ни, насърчават ни, жертват за нас. Е, как да не ги приемем и да не им се радваме? Моите приятели са огромен подарък. Жена ми, децата ми, родителите ми са огромен подарък. Но как да приема като подарък онези, които ме спъват, дразнят, мразят, ненавиждат? Как да приема тези, които считам за врагове? А те подарък ли са?
 
И в тези тежки дни на разделение, недоволство, роптание и огорчение си мисля, че такива хора са проклятие. Но истината е, че те са също подарък от Бога. Защото тези хора са най-доброто средство за нашето израстване.
 
Точно в най-тежките мигове Бог работи най-интензивно! Най-умело използва тези подаръци, които е изпратил в нашия живот, за да ни направи хора по Неговото сърце.
 
Когато Давид беше гонен и презрян и цар Саул дишаше във врата му, той роди най-красивите  псалми. Той даваше живота си за своите приятели. А когато всичките му врагове бяха победени, Давид се препъна и отне жената на ближния си. Уби го и съгреши пред очите на целия Израел. Тогава отново в живота му се появиха хора, които го смириха. И това е дар от Бога.
 
Живеем в славно време. В това време Бог ни дава най-прекрасните подаръци. Подаръци, които са инструмент за нашето истинско обогатяване. За да бъдем изградени като истински личности, които познават Бога.
 
И накрая самите ние сме подарък, който Бог изпраща на света. Но и подарък, който самите ние даряваме от любов към ближния.
Бях дете. Обичах подаръците. И още ги обичам. Пораснах. Вече съм мъж. И разбрах, че да подаряваш, е по-блажено от това да получаваш подаръци...
 
Декември е месец на подаръци. Със сигурност сме получили много. Сега е време да даряваме. Истински подаръци. Подаръци, които променят света... 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg