Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Рождество като предизвикателство за проповедника

Main Pic
Публикувана: 23.12.2019
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1323
Коментари: 0
Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже, след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.
 
От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора, аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства.
 
Самият аз лично съм преживявал и двете тенденции. Блъскал съм си главата какво интересно мога да кажа на празник, върху който вече е проповядвано безброй пъти и с примирение съм отивал на църква на Рождество с убеждението, че най-вероятно ще чуя една скучна проповед.
 
Въпреки това аз вярвам, че това в никакъв случай не е задължителна динамика. Да се проповядва увлекателно година след година на големи празници не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно. Всъщност има поне две други тенденции, които работят в полза на проповедника.
 
– Тъй като големите празници не идват изненадващо, подготовката за тях може да започне по-рано, давайки на проповедника възможност да обмисли и намери свежо послание.
 
– Второ, необходимостта да се връща отново и отново към едни и същи рождествени теми дава възможност за тяхното задълбочено изследване, което обикновено съвсем естествено води до свежи прозрения. Огромното количество литература по въпроса прави това напълно възможно.[1] Достатъчно е пастирът да планира всяка година да прочита по една-две добри книги, пряко или косвено свързани с рождествената тематика. Личният ми опит показва, че проповядването върху добре познати на слушателите текстове може да бъде едно от най-полезните и възнаграждаващи опитности, както за проповедника, така и за слушателите. Последните в повечето случаи са много по-дълбоки и многопластови, отколкото предполага обикновения вярващ и това, съчетано с неговата убеденост, че щом добре познава текста той го и разбира добре (неправилно приемане), може да подсили многократно елемента на изненада, ако последният му бъде представен в неочаквана нова светлина или от ъгъл, от който не му е идвало на ум да го погледне.
 
И, разбира се, това изисква дисциплина и подготовка. Горното е безсмислено, ако проповедникът сяда да напише рождествената си проповед два-три дена преди празника…
 
Съществува и поне още един начин, който успешно може да бъде използван за рождествено проповядване. Това е проповядване върху неочаквани за слушателите текстове.
 
Ние всички познаваме пасажите, върху които обичайно се говори на Рождество – това са историите от Матей и Лука. Малко по-рядко, но достатъчно често се проповядва и върху пролога от ев. Според Йоан. Заедно  с тях се нареждат и няколко старозаветни пророчества – най-вече в Исая 9 и Михей 5. Има обаче още цял ред други текстове, които могат удачно да се използват в рождественото проповядване. Ето няколко идеи:
 
1. Родословието на Христос. Редовите християни обикновено прескачат този дълъг ред от имена понеже просто не знаят какво да правят с тях. Но с малко повече работа и изследване родословията могат да се превърнат в чудесен материал за проповядване. Зад всяко име стои история, която може да бъде оживена. И тъй като всяко едно от тях е част от направляваната от Бога история довела до въплъщението на Христос те могат лесно да се свържат с Рождество.
 
За един опит това да бъде направено с петте жени необичайно появяващи се в родословието на Матей виж моята проповед Божието CV.
 
2. 1 Йоан 1:1-5.
 
Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, – (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
 
Макар че малко хора правят връзката това е много подходящ рождествен текст. Освен всяка друга свързана с въплъщението тема той ни дава и допълнителна възможност да говорим за сигурността на нашата вяра – вяра, засвидетелствана от хора, които са я видели, чули и пипнали и които сега споделят своя опит.
 
3. Евреи 1:1-2 (и сл.)
 
Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина…
 
Христос е върховното Божие откровение, което се открива на Рождество. По този начин празникът се явява един въпрос от страна на Бога към всеки – Готов ли си да чуеш какво искам да ти кажа?
 
4. Откровение 12:1-11.
Рождество е времето, когато Бог тръгва на война със силите на злото, смъртта и сатана държащи нашия свят в плен. Но Бог не води Своята война по начина, по който хората водят войните си – Той, Който има цялата сила побеждава като поема върху Себе Си страданието, болката и смъртността на света и по този начин го изкупва и примирява със Себе Си. Това е необичайно, но много силно рождествено послание.
 
Има много и различни начини да е проповядва интересно и вдъхновяващо на Рождество – и това са само някои от тях. Хората имат нужда да чуват посланието на този християнски празник отново и отново понеже то стои в сърцевината на нашата вяра. В същото време християнските проповедници трябва да положат всяко усилие да представят това непроменимо послание („Чудната стара повест“) по нов и интересен за своите слушатели начин. Разбира се, нашите човешки  усилия не са достатъчно – Светия Дух трябва да свърши Своето дело. Но ние също сме призовани да свършим нашето. Нямаме право да се задоволяваме с клишета. Нямаме право да превръщаме Рождество в отегчителен празник.
 
По думите на Матю Симпсън: „Амвонът е неговият трон. Той е седнал на Христовия престол. Посланието му е Божието слово. Около него са безсмъртните души. Спасителят, маклар и невидим, стои точно до него. Святия Дух се носи над събранието. Ангелите се взират в сцената, а небето и адът очакват резултата. Каква огромна отговорност!”
 
[1] Класическа книга в това отношение е Brown, Raymond. The Birth of the Messiah. Anchor Bible; Updated edition, 1993. Скорошната книга на Тимъти Келър Hidden Christmas: The Surprising Truth Behind the Birth of Christ. Penguin Books; Reprint edition, 2016 пък показва как това може да се пренесе на ниво на проповед. От по-богословска страна е прекрасното разглеждане на въплъщението от Clark, John and Marcus Peter Johnson. The Incarnation of God: The Mystery of the Gospel as the Foundation of Evangelical Theology. Crossway Books, 2015. Това са само три предложения сред многото други, които са на разположение.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg