Събота, 18.01.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват." 2 Коринтяни 2:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

За незабравимия Марин Костов - с обич

Main Pic
Публикувана: 06.01.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 447
Коментари: 0
Марин Костов Костов е роден на 3.03.1933 год. На 4.01.2020 г. премина във вечната почивка с Господа. Със съпругата му Мария живеят заедно от 1955 год. до 2017 г., когато тя се прибира при Господа.  Имат две дъщери – Емилия и Албена. От Емилия има трима внука - Албена, Илиян и Мартина, и една правнучка от Албена, които живеят в САЩ. А от втората си дъщеря Албена има една внучка Йоана, която е в Англия.
 
Ето как ще го запомнят близките му приятели: 
 
Семейство Фортунови: От 1967 г. се познаваме с брат Марин и съпругата му. През 1968 г. станаха наши кумове и години сме се радвали на тяхната братска любов към нас. Те бяха пример за взаимна любов помежду си, за възпитаване на  децата си с любов и любов към всички хора. Бяха обичани и от вярващите в цъквата, и от съседи и колеги. Вратите на дома им бяха  денонощно отворени за приятели и близки.
 
Брат Марин беше всеотдаен и готов да помага на всеки. Когато работеше като хладилен механик, при него винаги беше пълно с  клиенти, но от бедни и възрастни не взимаше пари. В духовно отношение – винаги е бил  пример за нас и другите  семейства. На първо място в живота му беше духовното израстване, любовта към Бога и Божието слово. Винаги беше прям и безкомпромисен, когато ставаше дума за вяра, църква и служението в църквата.
 
Общуването с брат Марин и сестра Марче, примерът на живота им,  съветите им – бяха духовна школа за нас. В последните му дни беше с намалени физически сили, но никога не отслабна силата на Божия дух в него. Радостта му, че скоро ще срещне своя Спасител, беше жива и искрена. Продължаваше да ни насърчава и напътства до последно. Ще го помним като силен и верен Божий служител, а поезията му оставя ярка следа и ще продължава да ни служи.
 
Семейство Мишлинкови: Брат Марин беше истински Божий човек. Отворен към християнските ценности. Отворен към знанието, изкуството, към литературата. Притежаваше високи граждански качества. Полезен за църквата и обществото. Отзивчив към нуждите на църквата, приятели и неприятели. Остави ни богато поетично наследство, укрепяващо вярата на своите съмишленици. Истински Божий мъж.
 
Семейство Касеви: В последния ни разговор с брат Марин преди няколко дни, той каза, че е добре и че се радва на живота си с Господа. Всъщност той никога не се е оплаквал, неговата вяра и доверие в Бога бяха толкова големи, че дори да преминаваше през изпитания, никога не губеше мира си. Беше преживял няколко чудеса на изцеление и снабдяване,  беше положил всичко в Божията ръка и никога не се безпокоеше. Беше много,  много честен, откровен и в същото време внимателен и тактичен. Но това, което оставя най-голяма диря след него, е неговата любов към Марчето. Той не само я обичаше, той беше влюбен в нея. Толкова му беше трудно на тази възраст да се грижи за нея, когато тя беше на легло, но казваше, че любовта му към нея му дава сили да я обгрижва сам - храна, тоалет, раздвижване...
 
В него Бог беше излял и толкова таланти, и като професионалист-рационализатор, и като писател, и като художник. До последно беше пълен с идеи. Черпеше сили за осъществяването им от близостта си с Бога. Не беше човек на дългите молитви, но когато се молеше, молитвите му бяха препълнени с вяра и повече благодареше, отколкото просеше. За нас като млади във вярата, а и до днес - той беше премер за човк, живеещ много близо до Бога. Много пъти ни е споделял, че за него Бог е не само Баща, но и Приятел.
 
По желание на дъщеря му Албена споделяме следното стихотворение на Марин Костов:
 
ОПТИМИЗЪМ
 
Аз зная, че някога ще си отида,
но нещо ще остане и след мен.
Не ще ми бъде нужна панахида,
защото аз ще съм благословен.
 
И радвам се, че тука ще оставя
на Бога посветени стихове,
с които името Му пак ще славя,
за моите простени грехове.
 
Макар умът какво е не разбира
от робството греховно свобода,
достатъчно е, че във мен извира
един поток на живата вода.
 
Душата ми прекрасни чувства крие,
които вечност няма да ги спре.
Сърцето ми във Господа ще буде
с любов и мир като море.
 
И още нещо искам да прибавя,
блажен съм, че чрез вяра съм спасен,
надеждата си няма да оставя,
на нея ще разчитам всеки ден.
 
Останалото Господ ще решава,
не ми е нужно даже да го знам.
Той знае колко и кога да дава,
по-важното е с Него да съм Там!
 
01.06.2004, град Бургас
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg