Втората история от обещаните три за ключовото участие на християните, християнската вяра и християнската Църква в различните ѝ проявления при падането на тоталитарния комунизъм в Източна Европа започва през далечната 1981 година в Лайпциг.
Тече надпревара във въоръжаването и САЩ планират разполагането на нови ракети със среден обсег на действие на територията на техните съюзници от НАТО – Великобритания и ФРГ. В Западна Европа протестират много леви, студентски и профсъюзни движения. На този фон пропагандата на Съветския блок води „борба за мир“. Тя е тема на изявленията на официалните лица на международни форуми, на официозната пропаганда, насочена към собственото население, но се допускат и разнообразни спонтанни прояви на отделни личности, трудови колективи и казионни организации.
„Борбата за мир“ е легална форма, чрез която могат да се осъществяват легални контакти със западни организации и физически лица, на свой ред участващи в борбата за мир. От това се възползва пастир Кристиян Фюрер от Евангелската лутеранска църква „Св. Николай“ в Лайпциг. Самата сграда е построена през 12. век като католическа катедрала, има внушителен вид и се намира на ключово място в центъра на града. Пастир Фюрер започва да организира всеки понеделник вечерта „молитви за мир“. Естествено това извънредно събрание става повод да навлязат по естествен начин обсъждания на политически проблеми в църковната общност.
Пастир Кристиян постепенно започва да кани лица, свързани с чешкия дисидент Вацлав Хавел и полския профсъюз "Солидарност", което привлича към „молитвите за мир“ хора, далеч отвъд тесния кръг на църковните енориаши. За един период енорията на „Св. Николай“ се утвърждава като среда за обществена активност и размяна на идеи, но след време тази мода отслабва и пастир Кристиян започва сериозно да обмисля прекратяването на понеделнишките събрания, след като тяхното посещение спада до 4 човека. За своето решение молитвите за мир да продължат след време пастир Кристиян ще сподели: “Бях решил да се откажа, но един от посетителите каза – ако ние се откажем няма да има повече надежда за нещо различно. Тогава си спомних притчата за синаповото зърно, което е най-малко от всички семена“.
През 1988 г. настъпва промяна в посещението на молитвите за мир – първо посетителите стават 8, после 80, после 100 човека. През 1989 г. посещенията на молитвите за мир нараства многократно и се събират стотици души. В ГДР начело на комунистическата партия и държавата е старият лидер Ерик Хонекер и отношението към „перестройката“ е на максимално игнориране, но нараства вълнението покрай събитията в Полша и Унгария. Хиляди източногерманци тръгват на разрешени екскурзии към съседните социалистически страни и търсят всевъзможни начини да преминат във ФРГ. Посолството на Западна Германия в Прага е пълно със стотици източни германци, които получават разрешение да преминат с влак към ФРГ. Унгария сваля контрола на границата с Австрия и хиляди граждани на ГДР пресичат австрийската граница през горите и полетата.
В началото на септември след многолюдна молитва за мир, на излизане от църквата младежи разпъват транспарант с надпис: „За отворен живот със свободни хора“. На площада има жители на западни страни и те успяват да заснемат плаката, преди агентите на ЩАЗИ да обезвредят младежите. Кадрите са излъчени по западногерманска телевизия и така много граждани на ГДР разбират, че около „Св. Николай“ в Лайпциг се случва нещо. Следващият понеделник църквата е препълнена и голяма част от посетителите остават навън. Пастир Кристиян започва серия от поучения върху Проповедта на планината, любовта към враговете и културата на ненасилие. Хиляди германци се струпват всеки понеделник край църквата, увеличавайки всеки път в пъти своя брой.
Ключовите събития се разиграват около 40 - годишнината от създаването на ГДР на 7 октомври. Съветският лидер Горбачов посещава страната и сигналите, излъчени от срещата с Хонекер и официалните чествания са, че режимът ще бъде съхранен непокътнат. Следващият понеделник, 9 октомври, източногерманското ръководство е решено да приключи със събиранията около „Св. Николай“. Агентите на ЩАЗИ са подготвили инсценировка на размирици, които да дадат повод за арест на ръководството на църквата, участници в демонстрацията и разгром на инициативата. 8 000 души от полицейските части и въоръжените сили са подготвени за решителни действия.
От своя страна пастир Кристиян, пастирската колегия на църквата и активисти на движението организират раздаване на свещи. Идеята е, че носенето на свещ навън изисква ангажирането и на двете ръце, което прави невъзможно хвърлянето на предмети или участията в сбиване. Заедно с това събитието се оказва посетено от смазващо множество от над 70 000 души. Спонтанно се решава да бъде организирано шествие из града и една величествена процесия от огромно множество със свещи в ръце, пеещо химни, произнасящо моливи и скандиращо лозунги обикаля целия град. Най-популярното скандиране е: "Ние сме народът" (Wir sind das Volk).
По-късно отговорен служител на германската комунистическа партия ще каже: “Бяхме готови за абсолютно всичко, но не и за 70 000 души със свещи в ръцете.“. Макар да са извършени много арести, като цяло планът за разгром на движението е осуетен. Следващият понеделник се събират 150 000 души, а същия ден управлявалия десетилетия ГДР Ерих Хонекер е сменен с Егон Кренц. Следващия понеделник на молитвата за мир се събират 320 000 души. Населението на Лайпциг е около половин милион и за всички е ясно, че в града пристигат стотици хиляди хора от други градове. Лутеранските църкви в цяла Източна Германия се присъединяват към „молитвите за мир“ и тълпи граждани на ГДР заливат площадите около църквите.
На 9 ноември на свой официален форум комунистическата партия приема план за поетапно облекчаване на режима на пътуване на гражданите на страната в западните страни. Гюнтер Шабовски, висш функционер на партията, е изпратен пред медиите да обяви новината с надеждата, че протестното движение ще бъде удовлетворено. След като съобщава, че ще бъде разрешено пътуването без изходна виза, журналист от западна медия спонтанно задава въпроса „Кога?“. Стъписаният Шабовски отговаря: "Веднага, незабавно". Часът е 18:45, пресконференцията се излъчва директно и десетки хиляди берлинчани се струпват край пунктовете на Берлинската стена. На пункта Борхолмер щрасе дежурен офицер е подполковник Харалд Йегер.
След неясни указания от високопоставените нива, с които се свързва, подполковникът решава да отвори вратите на пункта пред тълпите берлинчани. Следва може би най-удивителната нощ на 20. век, а до обединението на Германия остава по-малко от година.
В своите спомени за тези драматични събития пастир Кристиян години по-късно ще каже: “За повечето от тези хора, след десетилетия нацистко и комунистическо управление, Исус никога не бе съществувал. С нищо по-малко от чудо можем да си обясним, че те перфектно разбраха и възприеха Неговата проповед за ненасилие.“
Следващата история, която ще разкажем, се случва в съседна Румъния.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите