Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Откровението на Йоан - писмото до Сардис

Main Pic
Публикувана: 09.01.2020
Автор: Ники Симеонов
Прочетена: 2312
Коментари: 0
Град Сардис (дн.гр.Сард в Турция) е считан от съвременните историци за най-богатия и проспериращ град на античността. Според тях в него за първи път в световната история са сечени монети от злато и сребро без добавени примеси. Понятието "сардис" може да се преведе като дума  или цял израз. Като израз буквално преведено "сардис" означава „избягвам опасност, укривам се на сигурно място”. Като дума, употребена в по-широк духовен смисъл "сардис" означава "очиствам, освещавам, обновявам". В съвременния турски език тя обозначава жълтия цвят, защото в миналото близо до града е имало златоносни реки.
 
Градът възниква през 8 в. пр. Хр. по поречието на река Хермус в подножието на планината Боздаг. Още в началото на своето съществуване той става столица на Лидийското царство, управлявано от Крез, чието име и до днес е нарицателно за човек, който притежава несметно богатство. Благодарение на добре развитото земеделие, добива на злато и производството на тъкани и килими Сардис бързо се превръща в град с най-прогресивно икономическо развитие за района на Мала Азия. Този факт неминуемо засилва завоевателните стремежи на много различни племена, чиято цел е да го завладеят.
 
Само век  след своето основаване  Сардис е превзет от група номадски племена, но тяхното господство не продължава дълго и те постепенно са изтласкани и прогонени. През 546г. пр. Хр. владетелят на Персия Кир II Велики след двуседмична обсада превзема града, отвежда цар Крез в плен и присъединява територията на  неговото царство към могъщата си империя. По време на Йонийското въстание (ок.500-499г. пр. Хр.), насочено срещу персите Сардис е опожарен от гърците, но след потушаването му през 494г. пр. Хр. градът бързо е възстановен и използван като база за наказателни военни акции. Сардис продължава да играе важна роля, особено за западната половина на Персийската империя, защото свързва царския път с нейната столица Персеполис.
 
През 334г. пр. Хр. градът е превзет от Александър Велики. След смъртта на  големия  завоевател той е част от територията на различни елинистически държави за различен  период от време. През 133г. пр. Хр. Сардис е покорен от Римската империя и заема централно място в провинция Азия. След като тя се разделя на две части градът е включен в пределите на Византийската империя. Използването на други търговски пътища и преместването на столицата от Рим в Костантинопол значително намалява неговото влияние. През 295г. сл. Хр. Сардис е обособен  като един от духовните центрове на империята и едновременно с това е   лятна резиденция на Константинополския патриарх. През 1402 година той е превзет от Тамерлан и напълно разрушен.
 
Първата експедиция, посветена на проучването на Сардис е проведена между 1910-1914 година под ръководството на  Хауърд  Бътлър.  Благодарение на нея са открити храм на Артемида и хиляда гробове. Заради избухналата същата година Първа световна война разкопките са преустановени до 1958 година и оттогава се провеждат ежегодно с финансовата подкрепа на Харвардския и Корнелския  университет.
 
Съвремените богослови са единодушни, че Сардиската църква е пример за християнска общност,  в която преобладава показната религиозност. Нейната същност се изразява в спазването на правила, извършването на ритуали и стрикното следване на определени традиции, често съчетано с неосъзнато  пренебрегване на водителството на Светия Дух.
 
Тревожното духовно състояние на вярващите се отразява в  загрижените думи на Спасителя: „На име си жив, но си мъртъв” (Откр.3:1). В Сардиската църква Господ разделя християните на три групи: духовно мъртви, духовно полумъртви и духовно чисти хора. Към първите две групи Христос отправя призив за покаяние, а с помощта на последната Той се стреми да постави началото на ново духовно обновление и възстановяване за Христовото Тяло. На Своите побеждаващи и предани последователи Божият Син обещава никога да не премахне техните имена от книгата на живота (Откр.3:5). 
    
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg