Вторник, 19.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Холокостът - в памет на невъобразимото безумие!

Main Pic
Публикувана: 26.01.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1880
Коментари: 0
Днес е денят, в който през 1945 година концлагерът Аушвиц е достигнат от съюзническите войски и шепата оцелели евреи са спасени, за да бъдат паметта на допуснатото в сърцето на Европа безумие.
 
Бих желал да напомня, че в народа на Израел по един уникален начин е събрана съдбата на човечеството. Заветът и милостта на Бога, Вечният морален закон, Обещаната земя, отхвърлянето на Завета, най-после екзекуцията на самия Божий Син - всичко това касае всяко човешко същество и чрез историята на Израел ние ставаме част от тях.
 
По тази причина съдбата на еврейския народ и на Израел е важна и специална за всеки. Затова и периодично избухват такива ужасяващи ирационални вълни от омраза към Израел, най-опустошителното от които засега е Холокостът. Апостол Павел казва в Посланието до римляните, че обръщението на Израел непременно ще се случи преди края на историята и видимото възцаряване на Христос. Очевидно омразата към Израел е демонично възпламенявана, за да бъде унищожен народа, който Бог възнамерява да върне при Себе Си и да бъде осуетено Божието изкупление.
 
Днес Израел може да бъде в много отношения дразнещ и объркващ, което идва да ни напомни, че такива нерядко сме самите ние в Божиите очи. Цялата вселена е притихнала, за да види ще изпълни ли Бог Своето обещание - да възстанови Израел, "да погледнат към Онзи, Когото прободоха" и да кажат: "благословен Идещият в Господнето име".
 
Холокостът е ужасяващо проявление на невъобразимата ненавист към израелския народ. Тя е необяснима само със страха от различния или завистта към успешния. Още повече, че европейските евреи от първата половина на 20. век, особено в Германия, са дълбоко интегрирани в обществото и са с безспорна германска идентичност.
 
Омразата към Израел е омраза срещу идеята, че Бог избира, че Бог се открива, без да е зависим от човешките постижения и величие, и в крайна сметка омраза към идеята, че Бог е верен, независимо от човешката невярност. Бог избра сина на обещанието, Исаак, а не сина на робството и страха, Исмаил. И от синовете на Исаак Бог избра фокусирания върху обещанието Яков, а не успешния любимец на баща си Исав. И после Бог избра синовете на Яков, въпреки комплексите и греховете им. Той избра да е верен към тях, преминавайки отвъд човешките представи за вярност и изкупление.
 
Всичко това е възмутително и представлява непоносимо предизвикателство за мироглед, който е непримирим с идеята за Божия избор. Хората, които считат идеята на Божия избор за възмутителна, не разбират връзката между него и Божията вярност, която преминава отвъд всички човешки лутания, експерименти и провали.
 
И във времена на тържествуваща самонадеяност желанието да се унищожи всичко, което напомня за Божия избор и вярност, ни завежда отвъд всяка граница на цивилизованост и човечност.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg