Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Има ли пропаст между поколенията в църквата?

Main Pic
Публикувана: 28.01.2020
Автор: Мел Уолкър
Прочетена: 1460
Коментари: 0
Ако се вгледате в църковните програми или дори просто наблюдавате кой къде сяда по време на неделните богослужения, ще се натъкнете на очевидни характеристики, а именно – младежите и юношите седят отделно, групирани по възраст.
 
В Библията, както в Стария, така и в Новия завет, има конкретни напътствия за обучението на децата, юношите и младежите в Божия път. Самият Исус беше заобиколен от млади хора по време на Своето земно служение. Предполага се, че с изключение на Петър и Матей, останалите ученици са били на юношеска възраст.
 
Децата и тийнейджърите учат по различен начин от възрастните, а специалистите по възрастови групи могат да се концентрират върху обучението на подрастващи на определена възраст, с различни нива на обучение. Този подход е причина много църкви да наемат младежки пастири и да обучават служители за работа с децата в църквата.
 
Библията също говори, че младите хора учат на различно ниво от възрастните. Пасажи като 1 Коринтяни 13:11, Ефесяни 4:14-15 и 1 Йоан 2:12-14 изглежда показват, че младите хора се различават от възрастните и че учат по различен начин от тях. Апостол Павел също беше ангажиран в обучението на по-младите от него, затова четем за специалната му връзка с младежи като Тимотей и Тит, които наставляваше.
 
Проблемът е, че много църкви имат структура на богослужението, което в крайна сметка води до пропаст между поколенията. Постигането на баланс започва с дефиниране на някои от предимствата в развитието на връзки  между отделните поколения в църквата. Ето няколко основни предимства за връзките между поколенията:
 
1. Връзката между поколенията се осъществява посредством насърчаване и наставничество от  страна на духовни възрастни вярващи.
 
В Тит 2:1-8 намираме модел, при който възрастните вярващи наставляват по-младите, за да ги поучават, увещават или насърчават по конкретни житейски въпроси. Този текст изглежда предполага, че дори през първи век в църквата е имало „бариери между поколенията“. Въпреки това тук Павел инструктира Тит  умишлено да се старае да разруши тези бариери. Новите поколения от вярващи отчаяно се нуждаят от инструкции и споделена мъдрост от по-възрастните хора. Освен това тази практика определено помага да се свържат отделните поколения в църквата.
 
2. Младежта може да получи ценно обучение за служение от по-възрастни християни.
Друг ключов пасаж, който съдържа ценни идеи за връзка между поколенията в църквата, е 2 Тимотей 3:1-17. Разбира се, последните два стиха в този познат пасаж говорят за важността на Писанията, но в предходните стихове има ключови принципи и илюстрации, които подчертават важността на взаимоотношенията между поколенията. Апостолът пише в стих 10, че неговият ученик Тимотей „внимателно е следвал” примера му. Стих 14 съдържа инструкции към Тимотей да следва учението, което е научил от значими и влиятелни по-стари наставници. В този пасаж Павел напомня на Тимотей за обучението, което е получил, защото то му е помогнало да се подготви за бъдещето служение. Младите печелят много от практическото обучение за служение, което могат да получат от хора, преминали преди тях. 
 
3. Възрастните могат да свържат по-младите поколения с цялата църква.
1 Солунци 1 и 2 също говори за значението на връзките между поколенията. В глава 1 Павел споменава, че там вярващите са „последвали” неговия пример (1 Солунци 1:6). В 1 Солунци 2 апостолът говори за служението му сред солунските вярващи. В 1 Солунци 2:8 той споменава „Евангелието“ и неговия „собствен живот“.
 
Друго съществено предимство на връзката между поколенията е, че възрастните могат да споделят житейския опит, който са натрупали с вярно следване на Господа и служба в Неговото име. По-младите хора в църквата могат да научат много от безценното прозрение, което по-възрастните са придобили с годините.
 
4. Връзките между поколенията предоставят на младите модели за подражание.
Разказът за младия Йоан Марк в Деяния 12 и Деяния 13 е интересна илюстрация за стойността на връзките между поколенията в църквата. Тази история се случва в мрачно време за ранното християнство. Църковните водачи са измъчвани, а някои са хвърлени в затвора в очакване на тяхната смърт. Текстът ни казва, че църквата е събрана за молитва и Бог драматично отговоря, като освобождава апостол Петър от затвора.
 
В тази глава е важно да се отбележи, че младежката група на църквата вероятно е присъствала на молитвената среща. Тя се е състояла в дома на Йоан Марк (виж Деяния 12:12), а младата слугиня Рода отишла да отвори вратата (Деяния 12:13-15), когато Петър почукал.
 
По-нататък научаваме за безценните връзки между младия Йоан Марк и по-старите мисионерски водачи, Варнава и Павел. Младежът ги придружава при първото мисионерско пътуване. В тази история има още много подробности, но този младеж, израснал в църквата, която се събира в дома му (вж. Деяния 12:12), е наставляван и обучаван от някои от водачите в ранната църква: Петър, Варнава и Павел.
 
Не е чудно, че Йоан Марк, който преминава през някои борби по пътя, в крайна сметка е много използван от Бога. Той е автор на Евангелието, носещо неговото име, а Павел споменава, че младежът му е „полезен в служението“ във 2 Тимотей 4:11.
 
Както споменахме по-рано, връзката между поколенията е от голямо значение и в Писанието има примери, че този модел е ефективен и важен. От съществено значение е младите хора да изграждат здрави връзки с благочестиви по-възрастни вярващи в църквата. Изграждането на връзките между поколенията е от решаващо значение за израстването на църквата.
 
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg