Неделя, 16.02.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;" Римляни 6:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Хвърленият камък

Main Pic
Публикувана: 03.02.2020
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 388
Коментари: 0
В България имаме една много хубава поговорка  - "РЕЧЕНА ДУМА  - ХВЪРЛЕН КАМЪК". Тази поговорка е много вярна. Тя ни разкрива както силата на думите, така и последствията от тях.
 
Библията съдържа много мъдри притчи с подобно съдържание. И всички те, както и поговорката, ни предупреждават да си "мерим приказките". А това означава да внимаваме много какво приказваме и пред кого го казваме. Меренето на приказките означава внимателно обмисляне на това, което ще кажем или напишем. Защото думите имат много голяма сила. С една дума могат да бъдат избити милиони или дори милиарди души. А могат и да бъдат съживени.
 
Със Слово Бог създаде световете. Със Словото Той ги поддържа. И със същото това Слово Той ни благославя. Но може и да произнесе смъртна присъда над нас. Дори да я изпълни! И всъщност над греха беше произнесена смъртна присъда и затова смъртта е влязла в света и е факт до днес.
 
Но какво означава хвърленият камък?
 
Като деца вършехме камара поразии и безобразия. Едно от тези безобразия беше да чупим крушките на уличните лампи, както и някой друг прозорец с камъни. Калпазани с калпазани! Сега да си паднех в ръцете, сигурно щях да остана без уши и някои други части на тялото... Но както казва моята възлюбена съпруга - добре е, че не съм Бог. Защото, какво ли щеше да стане със света и особено с хората, ако имах цялата власт на Бога?
 
И така, като хвърляхме камъните било с прашка или с ръка, било то малки или големи, те, камъните, литваха и не се връщаха обратно. Освен това чупеха всичко, до което се докоснеха. И оставаше купчина стъкла. Недай си Боже да удареха някоя глава... Изобщо сблъсъкът с камъка е доста неприятен. Освен това не можеш да го върнеш обратно.
 
И затова ние хората внимаваме с хвърлянето на камъни. Защото знаем последствията. Даже май изобщо не ги хвърляме. Хвърляме само думи. Понеже те не се виждат и не се пипат. Единствено ухото ги улавя и не го боли от звука им.
 
Така е на пръв поглед. Няма по-твърдо нещо от думата. Нито по-остро от езика. Няма по-болезнено нещо от нараняването с език. Защото езикът, думата издават какво е в сърцето. А в сърцето често има злоба, ярост, блудство, предателство, презрение, високомерие, себелюбие, сребролюбие. И всичко това бива облечено в думи. И всички тези думи имат последствие. Веднъж казани, те не могат да се върнат обратно. И ако са заредени с отрова, отравят.
 
Толкова лесно е да обидиш, нараниш, охулиш някого. А е толкова трудно да поправиш стореното.
 
Когато удариш някого с камъка, е невъзможно да върнеш лентата назад. Вече е ударен. Но ако не е възможно да върнеш камъка назад, то напълно възможно е да не го запращаш изобщо. Напълно възможно е да помислиш за последствията от това, което камъкът ще причини, и да си "премериш думите", преди да ги изречеш. Защото "РЕЧЕНА ДУМА - ХВЪРЛЕН КАМЪК", иди го връщай след това.
 
Затова Библията ни казва: "И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда."
 
Освен към другите, камъните изстреляни от нашата уста, могат да летят и срещу собствената ни глава. Няма по-голямо нещастие от това с думите, изречени от нашите уста, да разрушим самите себе си.
 
Човек гради цял живот име и репутация, а може за броени минути, с няколко непремерени думи да разруши граденото с години. Какво го ползва човек, ако с един недодялан камък счупи изящната ваза, която е създавал цял живот?
 
Всъщност като се замисля, май камъкът, който съсипва скъпоценната ваза, е инструментът, който изпитва стойността на граденото. Ако граденото е истинско, камъкът няма да излети... Защото този, който владее езика си, е съвършен мъж – е, и съвършена жена, разбира се. :) А съвършен не се става за един ден, дори и за два. Но онзи, който наистина е зрял, владее езика си и от него не излиза отрова, а изцеление. Затова май доброто име е свързано с това да си владееш езика. Доброто име е такова, защото зад него има зрял човек, който владее себе си, а не е подвластен на моментния порив и гняв.
 
Какъв е твоят език и какво е посланието ти? Излиза ли сладка вода от извора ти или пък горчива? Внимавай! С една неразумна дума можеш да разрушиш граденото с години! И никога да не си върнеш загубеното...
 
Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg