Неделя, 16.02.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня" И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!" Галатяни 4:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Чакай Господа!

Main Pic
Публикувана: 04.02.2020
Автор: Дж. Милър
Прочетена: 424
Коментари: 0
В Библията се говори много за чакането на Бог. Ние лесно ставаме нетърпеливи, когато Бог се забави. Голяма част от нашите неприятности в живота произлизат от нашата неспокойна, понякога безразсъдна, прибързаност. Не можем да изчакаме плодът да узрее, но настояваме да го откъснем, докато е още зелен. Не можем да чакаме отговорите на нашите молитви, въпреки че исканите от нас неща могат да изискват дълги години на подготовка. Увещаваме се да ходим с Бога; но често Бог върви много бавно. Но има и друга фаза. Бог често ни чака.
 
Много пъти не успяваме да получим благословенията, които Той ни е приготвил, защото ние не вървим напред с Него. Въпреки че пропускаме много добрини, когато не чакаме Бога, ние също пропускаме и когато прибързваме. Има моменти, когато трябва да стоим неподвижно, но има и моменти, когато трябва да продължим с твърда крачка напред.
 
Има много божествени обещания, които са обусловени от някакво действие от наша страна. Когато започнем да се подчиняваме, Бог ще започне да ни благославя. Страхотни неща бяха обещани на Авраам, но нито едно от тях не можеше да бъде получено, докато чакаше в Халдея. Той трябваше да напусне дома, приятелите и страната си и да отиде в чужда земя. Той трябваше да живее в непрестанно подчинение на Бога, за да получи обещанията.
 
На десетте прокажени им бе казано да се покажат на свещеника и „като отиваха, бяха очистени“. Ако бяха чакали да видят очистването, преди да тръгнат, те никога не биха се излекували. Бог чакаше да ги очисти; и в момента, когато вярата им започна да работи, благословението дойде.
 
Когато израелтяните бяха преследвани от египетската армия в Червено море, им беше заповядано да продължат напред. Задължението им вече не беше да чакат, а да продължат напред по пътя на героичната вяра. На тях беше заповядано да покажат вярата си в друг момент, като трябваше да прекосят Йордан през най-широките брегове на реката. Ключът за отключване на портата за Страната на обещанието държаха в собствените си ръце. Този ключ беше вярата.
 
Ние сме готови да водим определени битки. Понякога твърдим, че никога не можем да бъдем победители; че никога не ще победим тези врагове, но когато влезем в битката, Господ идва и се бие на наша страна. Чрез Него ние сме повече от победители.  Не чакаме напразно. Бог чака да излее най-богатите благословения върху вас. Вървете напред със смела увереност и вземете това, което е ваше, защото Бог ви го е обещал.
 
Източник: Streams in the Desert
Превод: Петя Зарева
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg