начало > Протестантство > Плагиатство и проповядване

Плагиатство и проповядване

Публикувана: 08.02.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 2168
Коментари: 0

Сподели

Проповядването прилича на рисуване. Когато видим името на художника на картината, ние приемаме, че макар множество творчески влияния да са отразени в работата му, все пак той е нанесъл всеки един щрих. Но ако той е платил на някой друг да я нарисува и след това се е подписал със собственото си име, нещо в нас ни подсказва, че нещо не е наред, както с художника, така и с неговото изкуство.” (Крейг Ларсън, Plagiarism, Shmagiarism)

„Плагиатството е вид интелектуалнa измама” (Richard A. Posner, The Little Book of Plagiarism)

Ние живеем в копи-пейст общество. Днес няма нищо по-лесно от това да вземеш чужда идея и да я представиш като своя собствена. В плагиатство са били уличавани творци като Еди Мърфи, Марк Твен и Кати Пери. Това едва ли е изненада за някого. Това, което поне би трябвало да бъде изненада, е, че плагиатството се среща широко и в чисто християнските среди – вкл. сред проповедниците. Самият аз многократно съм слушал проповеди, за (части от) които съм в състояние да кажа, че идват от конкретен коментар, книга или дори друга проповед. Ако не знаех това, никога нямаше да го разбера, понеже проповедникът казва много други неща, но не и въпросното.

Освен помощните материали – напр. коментари – които лесно могат да бъдат използвани, ако не буквално дума по дума, то поне мисъл по мисъл, в момента огромно количество проповеди, някои от тях на добри и известни проповедници, са достъпни онлайн. Съществуват дори цели сайтове, които са превърнали това в един вид индустрия. Те предлагат срещу заплащане цели проповеди или основните им точки както и PowerPoint към тях. Същите ни уверяват, че в това няма нищо лошо, понеже техните автори желаят те да бъдат използвани от други. Интернет е променил представата за собственост на информацията и за нейното използване. Или, както се изразява един автор, интернет се е превърнал за проповедниците в наркодилър, който предлага стока на всеки ъгъл.

Има ли проблем в това? Истината е, че ние не сме в състояние да създаваме напълно оригинални неща – ние всички черпим вдъхновение, идеи, примери, силни фрази, богословие и т.н. от други хора. Няма нищо лошо в това. Напротив, да настояваме, че трябва да бъдем изцяло оригинални, означава в определен смисъл да бъдем изключително горделиви. Кога обаче използването на чужди идеи престава да бъде приемливо и става укоримо? Истината е, че не е никак лесно да определим това.

Някои хора твърдят, че цялата идея за плагиатството е напълно модернистична. Евангелист Матей използва Марк, но напразно ще търсим бележка под черта, която да споменава този факт.

Ако това изглежда като краен пример, нека да опитаме по друг начин. Какво мислите за следния цитат, чийто автор е Августин:

„Има някои хора, които са добри в представянето на неща, но сами не са в състояние да създадат нищо, което да представят. Ако такива хора вземат нещо, което е било създадено с мъдрост и красноречие от други, запомнят го наизуст и го представят пред слушателите си. Те не могат да бъдат обвинявани, стига да не правят това с цел измама.”

Мартин Лутер е давал подобен съвет, а Англиканската църква е подготвяла проповеди, които да бъдат четени от свещениците в определени дни на годината.

Всъщност Августин до голяма степен ни дава отговора на въпроса, когато казва, че чужди материали могат да бъдат използвани, „стига да не правят това с цел измама.” С други думи, ако използват нещо, което не е тяхно, проповедниците трябва да укажат това. Има различни начини да направят това, без да прекъсват нишката на мисълта си и по този начин да унищожават впечатлението, което посланието им оказва върху слушателите.

Ако проповедите се публикуват в църковен бюлетин или онлайн, може да се добави бележка под линия или бележка, че са използвани нечии чужди идеи.

Ако цитираме, няма проблем да кажем в проповедта: „Този и този (Лутер, Калвин, Уесли, Джон Стот) казва….” или „Този и този дава един чудесен пример.” Възможно е да споменете, че това не са ваши думи, без да споменете конкретно име. Например, „Някой/един човек е казал…“ или нещо подобно. Може дори да „обвиете” изказването в случката, която е накарала автора да изкаже тези думи.

Никога не трябва да вземаме чужди проповеди и да ги представяме като наши. Ако някой проповедник реши, може да излезе на амвона и ясно да каже, че днес ще проповядва дума по дума проповед на Пайпър, Келър или Лутер. Това няма да е плагиатство, но предполагам, че няма да остане доволен от реакцията на своите слушатели. Всъщност, ако често прави това, има голяма вероятност да остане без работа.

Какъв е проблемът с плагиатството от чисто християнска гледна точка? Казано простичко, проповедта трябва да бъде Божие слово, дошло от Господа за конкретни хора в конкретен момент. То не е свързано с красноречие или вдъхновение – макар че проповедникът трябва да положи всяко старание в нейната подготовка и изказване като служба пред Бога. То е свързано с откровение и действие на Духа. Затова, да вземем чужда проповед и да я ползваме наготово, не ни върши работа. Тя може да е слово от Бога, но е слово за други хора и за друго време. Всеки проповедник трябва да чуе лично Бога преди да излезе на амвона. Ако не е загрижен за това вероятно не би трябвало да е проповедник.

Последно, какво би трябвало да направи един проповедник, ако обстоятелствата не му оставят достатъчно време за подготовка на послание? Това е реалност, която може да се случи и всъщност нерядко наистина се случва. Различните хора могат да намерят различни решения – от покана някой друг да проповядва до подготвяне на „запасна” проповед за подобни моменти. (За хората, които смятат, че всяка проповед трябва да бъде подготвена непосредствено преди нейното представяне, за да сме в състояние да чуем гласа на Светия Дух, може да е полезно да си дадат сметка, че и Той като нас може да работи и по-напред във времето.)

Сподели: