Бракът и Христовата тайна - романтиката (част 5)

Със завета трябва да върви и свързаността. Любовта – според библейската дефиниция – е едновременно действена и чувствена. В притчата на Исус за това какво означава да обичаш своя ближен, самарянинът е подтикнат от състрадание – той чувства – когато вижда пребития човек до пътя и, в същото време, той действено му служи.

Христос обича Своята църква, но я обича по един действен начин, като предава Себе Си заради нея. Едно кухо чувство на обективност, свързано с нашето изкупление, би ни довело до една студена, умствена вяра, която лесно може да се окаже бездейна. Ние стоим поради това, което Бог е направил обективно за нас в Христос, но ние също така живеем един нов живот, една вяра, която действа в любов, точно както и Христос живее в нас в любов. Ние сме в Христос от момента на нашето изкупление, но ние също така и растем в Христос за едно дълго, продължаващо през целия ни живот освещение.

Бракът показва връзката в една плът, която, подобно на самото благовестие, е едновременно юридическа и изградена върху отношения, едновременно обективна и субективна, заветна и свързваща. Обетите ни един към друг означават, че ние сме, обективно, свързани в една плът. Нашата близост в брака обаче означава, че ние растем в тази връзка на една плът, като се учим да живеем в хармония един с друг. Интимността, подобно на верността, е по-трудна, отколкото изглежда.

Понякога хората напълно отхвърлят романтичната любов и приятелство като основа за брака. Някои, които възразяват на това традиционно разбиране, ще кажат, че любовта в брака по начина, по който повечето от нас биха я дефинирали е едно съвременно изобретение. Тези, които говорят за „библейската” дефиниция на брака, понякога казват, че той представлява една икономическа спогодба, създадена, за да управлява отношенията между роднини или да осигурява финансова стабилност. Бракът, според това виждане, бил една икономическа и политическа спогодба, а не въпрос на лична или романтична любов, въпрос на осигуряване повече на роднини отколкото на брачен партньор.

В определен смисъл това е доста вярно. Множество култури по света дори и днес сключват бракове, които се уреждат от родителите, понякога изкисващи голяма зестра, точно както в древния свят на Библията. Със сигурност тези бракове понякога са лишени от любов и представляват просто трансакции, но често, противно на това, са изпълнени с  искрени чувства, нежност и дори романтика. Човек просто не може да твърди, че романтичната любов напълно липсва от библейските свидетелства за брака. Дори ако човек не признава авторитета на Битие (който аз признавам), той все пак би трябвало да разбира, че това е един древен документ, който по някакъв начин би трябвало да е смислен за своите читатели. В него събирането на Адам и Ева не е просто икономическо, а и нежно, и любящо.

Адам ликува, когато вижда своята съпруга като „плът от плътта ми и ст от костите ми” (Битие 2:23). И забележете, например, стремежът на Яков към Рахил, при който, след като я среща, той я „целува и плаче високо” (Битие 29:11). Ако всичко, което Яков  търси, са яретата на тъста, той със сигурност също толкова лесно би ги получил, женейки се за Лия. Но той работи 7 години, за да може да се ожени за Рахил „и обикна Рахил повече от Лия” (Битие 29:20). Този смисъл на любовта като чувство на лична привързаност се откроява и в еротичното ликуване на Песента на Соломон. Казано библейски брачната любов не е просто някакъв икономически договор, дори когато тя е уговорена от семействата.

Следва продължение...

Откъс от книгата на Ръсел Мур, The Storm-Tossed Family

Превод: Радостин Марчев