Неделя, 31.05.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Но бягай от младежките страсти; и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира." 2 Тимотей 2:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да докоснеш небето!

Main Pic
Публикувана: 13.02.2020
Автор: Диди Радева
Прочетена: 804
Коментари: 0
Скъпи читатели, в Седмицата на брака споделяме с вас свидетелството на Диди Радева, почетен носител на Ордена на Светия Дух, издаден от престижния британски кулинарен институт Le Cordon  Bleu, създаден от християни. От едната страна на медала е изобразен кръст, а от другата - гълъб, който е символ на Светия Дух. Преди да завърши института Le Cordon Bleu в Лондон, където се обучава 4 години, Диди учи в Париж при световноизвестния майстор-сладкар Стефан Гласие. Диди е омъжена за Богдан Радев и заедно имат 4 деца. Ето и нейното свидетелство:
 
Казвам се Диди и искам да ви разкажа за моята мечта, която ме доведе по-близо до сърцето на Исус.
 
Преди около 10 години любимото ми занимание беше да намирам и записвам рецепти за торти, сладкиши и други специалитети. Не исках просто да правя десерти за семейството си, а да разбера повече за сладкарското изкуство! Мечтаех не само да бъда добра в това, което правя, а да уча и да работя с най-добрите сладкари в света. Мечтата ми беше невъзможна. Имам прекрасно семейство и съпруг, когото много обичам, но цялото ми време беше погълнато от грижа за трите ни деца и домакинството.
 
По-късно семейството ни се премести в Лондон и аз вече знаех, че там е най-престижното кулинарно училище в света Le Cordon Bleu. Започнах да уча усилено английски език и се явих на приемни изпити. Бях приета и тогава дойде най-голямата изненада в живота ни. Очаквах четвъртото ни дете и по всичко изглеждаше, че няма да е лесно. Бях щастлива, но да си призная и много притеснена на моменти. Мечтата ми беше придружена с най-сладкия подарък от Бог - Марк.
 
Не беше лесно, всъщност никога не е било след всеки преодолян връх се появяваше нова планина, но Бог винаги ми помагаше и показваше Своята милост към мен, дори в най-малките неща! И ето ме в пролетта на 2019 година дипломирана Pastry Chef в Le Cordon Bleu London. В деня на завършването си, вече имах препоръки за известен ресторант с Мишлeн звезда. Отидох на първото си интервю за работа и бях много развълнувана. Интервюто мина много добре предложиха ми много добра позиция и заплата и ..... безумни часове работа. Отказах!
 
Да, аз имах мечта и тя стана реалност, поради милостта и помощта на моя Бог, но за мен семейството ми беше на първо място и децата ни да бъдат отглеждани и наставяни в Божия път и Истина, а това изисква време и грижа. Върнах се към ежедневието си, но също исках и да работя това, което обичам да правя. Истината е, че нямах търпение да работя. Кандидатствах и ходех на интервюта, но не се случваше нищо особено!
 
Понякога всичко ми се струваше едно голямо чакане и, че животът ми е на “пауза”. И тогава си мислех, че по-търпелив човек от мен няма. Докато месеците не започнаха да се нижат и на моменти се чуствах изгубена. Молех се пред Бога, а понякога в отчаянието си Му казвах, че нищо не се случва с мен, че Неговият план не работи и че сигурно Той иска да ме научи на нещо, но аз не се справям и не научавам нищо в това цялото чакане. Докато се молих в един от тези трудни дни Бог ми даде един стих, който дълбоко докосна сърцето ми,
 
Псалми 27:14: "Чакай Господа...Дерзай и нека се укрепи сърцето ти!  Да, чакай Господа!"
 
И реших ще чакам, колкото е необходимо. Това разчупи сърцето ми, започнах да усещам Неговото реално присъствие. Исках да общувам с Него. Чаках с нетърпение времето да бъда с Него и тогава разбрах, колко не просто нетърпелива съм била, а как съм се бунтувала спрямо Него. Бог ме изобличи и аз се покаях, и тогава дойде радостта в Неговото присъствие. За мен вече нямаше значение дали някога ще работя това, което обичам. Аз исках само Исус и Неговото присъствие в живота си. Не искам да загубя това време с моя Господ. И тогава разбрах в дълбочина стиха. Да чакам Господа..... да чакам Него, да чакам Неговото присъствие!
А не да чакам отговора на молитвата си!
 
Много скоро след тези незабравими моменти, по чуден начин Бог ми даде работа с работно време, каквото аз исках и условия, с които работодателите ми бяха съгласни. На ден втори вече знаех, че лятото ще съм цял месец в отпуска и ще мога да я прекарам със семейството си. Имам възможност да продължа да служа на жените от Църквата, в която е семейството ми и обичаме. Работата ми е повече от спокойна, а в тези среди това направо не е за вярване.
 
Благодаря му, че Той беше много търпелив и милостив към мен, че ме променя и ме изобличава, и не се отказа от мен, независимо колко слаба съм.
 
Бог верен остава!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg