Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

В жертва за другия - интервю с Ивайло и Сара Иванови

Main Pic
Публикувана: 13.02.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 945
Коментари: 0
В Деня на влюбените Лъчезара Йосифова ви ПРЕДСТАВЯ едно интервю с ИВАЙЛО И САРА ИВАНОВИ. И двамата са участници в Международната християнска верига „Приятели“, която се моли за много мисионерски семейства от различни държави. Когато Иво е водил младежкото в тяхната църква – ЕПЦ "Подуене" София, той е насърчавал младежите да се молят за подобни нужди. Християнска верига "Приятели" благославя близо 1000 мисионери от 43 държави.
 
Лъчезара Йосифова: Иво, ти си професионален фоторепортер, снимаш и на много сватби. Какво послание отправяш обикновено към младоженците и техни близки – чрез красиви снимки и специалните разговори, които имате?
 
Иво: Понеже снимам главно невярващи двойки, винаги ги насърчвам с това да жертват себе си за другия, а не обратното. Има доста двойки, които се развеждат едва няколко години, след като са се оженили и се надявам някой ден Бог да употреби снимките ми, за да спаси нечий брак. Освен пожеланията, които оптравям към двойките по време на сватбения ден, задължително им давам и християнска надписана картичка в пакета, който издавам 3 месеца по-късно.
 
Лъчезара Йосифова: Сигурно и други като мен са впечатлени от снимката  в зимна гора, която си пуснал във фейсбук на твоята съпруга: „Обичам това момиче, не само да я снимам, но и да бъда с нея до края на живота си...“ Оженихте се през октомври 2017, но вече имате и наследник, Матей. Кои са любимите ви игри с него, какви са мечтите ви за бъдещето като семейство?
 
Иво: С Матейко си играем често на криеница и на конче, но колкото повече расте, толкова по-осъзнат става и можем да си играем на много повече игри, но като цяло времето с него няма цена! 
 
Мечтата ни е семейството да е здраво и устояващо на всяка една вълна, като къщата, построена на канарата Христос.
Надявам се не само нашето семейство да е здраво, но и семействата на децата ни да бъдат здрави, тъй като една от най-големите ни мечти е родът ни да е вярващ дори и след 10 поколения.
 
Лъчезара Йосифова: От бъдещето нека се върнем в миналото. Във вестника на вашата църква споделяте свидетелствата си, как и двамата сте имали бурен живот като тийнейджъри. Но с нова сила сте се посветили на Господ Исус Христос и тогава Той ви е срещнал... Бихте ли разказали накратко вашите свидетелства?
 
Иво: Накратко моето свидетелство без много подробности започна, когато загубих баща си след много години борба с тумор на мозъка. Впоследствие бяхме запознати с вярата и ходихме известно време на църква с майка ми в ЕПЦ "Подуене", но не бяхме новородени, просто намирахме утеха там. Може би изминаха 2-3 години и се отделихме от вярата и църквата, но около 3 години по-късно Бог ми говори да се върна там, откъдето съм излязал. Впоследствие и майка ми се върна.
 
Сара: След средното си образование учих висше образование във Варна, където бях с моя по-голям брат. Първата година ходих на църква, но не познавах лично Бога и не бях имала лична среща с Него, а в същото време излизах с неподходяща компания. Две години по-късно прекъснах университета и почнах да работя, което беше голям срив за мен. Тогава почнах да търся Бога и да посещавам църква, като  Исус докосваше сърцето ми по време на хвалението... Показваше ми колко съм грешна. По това време все още пушех цигари и на 8 март 2013 . бях прекалила с цигарите дотолкова, че не можех да дишам и нямаше как да отида на работа. Тогава казах на Бога, че ако Той ме освободи от това, аз ще придобия смелост и ще Му се доверя. Той постепенно ми даваше сили за устояване и ги отказах.
 
Лъчезара Йосифова: Вие споделяте нещо интересно: „Радваме се, когато виждаме здрави, любящи семейства, вдъхновени от тях,  искаме да споделим примера, който силно ни е впечатлил. Когато бях малък, често прекарвах лятото на гости при баба и дядо – Иван и Василка. Не знам дали съм виждал по-работливи и всеотдайни хора от тях. Взимаха малки пенсии, баба взимаше – 120 лв., като голяма част от парите ѝ отиваха за лекарства, сметки и храна. Когато навърших пълнолетие и се сдобих с шофьорска книжка, баба и дядо бяха доста горди с мен. Баба ме извика и ми даде плик с пари, погледнах вътре и стъписано попитах за какво са. Бяха успели да спестят достатъчно пари, за да мога да си купя кола. Същото бяха направили и за брат ми. Когато има любов, има и начин. ..“ Какви други уроци сте научили от патриархалните семейства на вашите баби и дядовци?
 
Иво: Баба винаги казваше, когато ми даваше пари: „Сега аз се грижа за теб, а после ти за мен“, но тя никога не приемаше аз да ѝ помагам. Напротив – на колкото и години да станех, тя отказваше да ѝ помагам финансово. На фона на всичките проблеми, които имаха, те винаги се грижеха за другите, за потомството и това ми правеше впечатление, защото в момента не е така. Сякаш светът и дори понякога вярващите хора гледат повече себе си. Неведнъж съм чувал истории от типа: „Детето ми каза, че е много заето с работа и затова ме остави в старчески дом, идват и ме виждат веднъж годишно по празниците“. Аз не искам да сме такива, но искам да помагаме на тези, които са ни отглеждали и са давали мило и драго за нас. 
 
Сара: В лицата на баба и дядо виждах едни много честни и трудолюбиви хора, и тези качества никъде не съм ги виждала по този начин. Те даваха всичко за децата си. Спомням си, понеже ние бяхме много деца в къщи, как те правеха всичко възможно да се видят с нас със съображението да не ни натоварват финансово.
 
Лъчезара Йосифова: Сара, на какво най-често са те възпитавали татко ти и майка ти? Един път го слушах, като проповядваше в църквата в Подуене. Няма да забравя не само любовта му към изкуството, защото той е художник, но най-вече любовта му към Божието Слово и към хората...
 
Сара: Татко ми е показвал много голяма любов и подкрепа, докато майка ми е показвала много голяма упоритост и доверие в Бога.
 
Лъчезара Йосифова: Иво, винаги се впечатлявам и от майка ти Даниела, учителка по професия. Тя също определено е насърчител. Какво би посъветвал много семейства – млади и не толкова млади, от примерите, които е давала майка ти? А и от твоя собствен семеен стаж?
 
Иво: Това, което съветвам и всички двойки, които снимам : „Жертвай за другия, защото бракът е жертва, семейството е саможертва за другия и това е най-доблестното нещо, което можем да направим.“ Когато встъпих в длъжността си на съпруг, почнах да правя неща в домакинството не защото смятам, че трябва да ги правя, а за да може Сара да не ги прави.
 
Лъчезара Йосифова: Иво, доста пъти съм те слушала да проповядваш в църквата. И винаги съм била докосвана от сериозната ти подготовка за проповедите. Така беше и с Йов и неговите приятели от Стария Завет, както и темата за Христовата жертва на Голготския кръст. Ако ти се наложи да проповядваш за брака и семейството, кои герои от Библията би избрал?
 
Иво: Не мисля, че има по-подходящ отговор от Христос и Църквата ☺ 
 
Лъчезара Йосифова: Нека отново завършим с нашата международна християнска верига „ Приятели“. Мотото ни е: „ В това последно време да се приготвим от Христово Тяло да станем Христова Невяста за срещата с Небесния Младоженец Господ Исус Христос“. Как бихте насърчили нашите читатели в това отношение?
 
Иво: Да засилят своя молитвен живот. Ние насърчваме и себе си с тези думи ☺
 
Сара: Колкото по-близо сме до Христос, толкова по-лесно ще ни бъде да станем Негова Невяста!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg