Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Помирение над масови гробове в бивша Югославия

Main Pic
Публикувана: 23.02.2020
Автор: Йоханес Нудек
Прочетена: 1009
Коментари: 0
Най-мащабната мисия за мир в този свят е тази на разпнатия Исус Христос, който дава живота си за нас извън стените на Ерусалим. Обаче сутринта на Възкресение ни вдъхва надежда, въпреки ужаса от конфликти, войни и насилие, защото възкръсналият и завръщащ се Господ е унищожил дявола и смъртта, така че ние можем да Го прославяме. Този Исус Христос ни изпраща в този свят като Свои посланици. „Мисията на Бога“ е ясна: „Както ме е изпратил Отец, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21). Наясно сме, че тази мисия изисква особена чувствителност.
 
Само упълномощени от Бога и единствено чрез Христос можем да изпълним библейския стих: „Отклонявай се от злото и върши добро, търси мира и се стреми към него“ (Псалм 34:15). Когато Давид написа този стих, той бягаше от Авимелех (1 Царе 21: 11-16). Като хора, които принадлежат на Бога, ние не само можем да сме сигурни, че Бог е близо до нас (19) и ни защитава (21), но и че животът с Бога включва стремеж към мира.
 
След много пътувания и срещи в Източна Европа в периода 1979 и 1989 г., докато разнасяхме Библии и християнска литература, успях да опозная положението на християните и църквите в тези страни. След това, през 1989 г., дойде обединението на Германия. Преди началото на 1990 г. пътувахме до Румъния с конвой за първа помощ, докато комунистическият режим все още беше на власт. През 1991 г.  започна войната в Югославия. През 1992 г. посетих региона. През 1993 г. бе основана асоциацията „Hilfe konkret“ (Помощ на дело). Малко след това ми стана ясно: трябва да съм там. Мнозина ме посъветваха да стоя настрани. Войната беше в разгара си, в Босна и Херцеговина конфликтът се разширяваше.
 
По онова време хората имаха нужда от спешна помощ и духовно насърчение. През първите три години от моето мисионерско служение в бивша Югославия спях в различно легло или на пода всяка трета вечер. Установихме се в северна Хърватия и започнахме да подкрепяме над 30 бежански операции. Така едно пътуване с цел пренасяне на християнски материали се превърна в единадесет години мисионерска служба. По-късно към мен се присъединиха съпругата ми Катарина и нашите деца. Това служение продължава и до днес. От две години имам привилегията да подкрепям това начинание отново на пълен работен ден.
 
Спомням си за един пастир, невероятно отдаден на фронтовата линия по време на войната. Семейството му живееше в Германия. Той остана в зоната на войната. От покрива на къщата си виждаше горящите къщи на предната линия. В един момент къщата му беше конфискувана от военните след много дебати и почти скандал. Същият пастир осигурявал убежище на съседите си повече от година, въпреки провокацията на военните. Международните бракове са голямо предизвикателство във време на война. За да постигне помирение пастирът водел разговори, отново и отново със засегнатите страни. Вършел всичко тихо и без да привлича внимание. Работата по помирението често се случва тайно. По време и след войната разпространихме хиляди Библии за възрастни и детски Библии. Неграмотни хора се научиха да четат с помощта на детската Библия. Две духовни книги бяха „бестселър“, а копията бяха разпространени в шестцифрени числа: „Исус нашата съдба“ от Вилхелм Буш и „Мир с Бога“ на Били Греъм. Получихме хиляди писма. Хората поръчваха курсове за израстване в християнската вяра. Добрите семена започнаха да покълват.
 
Трябва да призная, че в страните от бивша Югославия не съм намерил отговор на много от моите въпроси. В ситуации на война и криза животът има своя собствена динамика. Влязох в контакт с хиляди бежанци. Срещал съм стотици от тях и те са ми разказали своите лични трагедии. Те предизвикаха живота ми със скръбта си и все още продължават да го правят. Обстоятелства, над които нямах контрол, определяха ежедневието ми в продължение на месеци. В резултат на това достигнах собствения си лимит. Усетих напрежението между зараждащото се Царство Божие и трагедията на този свят. Радват ме насърчителните думи от Евангелието от Йоан: „Мир оставям с вас; мой мир ти давам. Не ви давам, както светът дава. Не позволявайте на сърцата ви да се безпокоят и не се страхувайте " (Йоан 14:27).
 
Какво утешение! Този мир идва от един друг свят. Късните последици от войната все още са тежки. Последствията от омразата могат да се видят навсякъде. Безнадеждността се отразява в очите на много хора. Външните проекти за реконструкция и помощ са важни, но какво да кажем за душите на тези хора? Кой им вдъхва надежда? Когато ме попитат за холистично християнство, искам да разпространя Благата вест, неразделно и цялостно свързана с практически действия. Но това означава да сме готови да поемаме рискове.
 
През 1996 г. написах в дневника си: „Миналия вторник бях при масовите гробове на Балканите. Деца и стари хора, хора от всички възрасти просто бяха пребити до смърт и погребани в общи гробове. Това се случи след 1991 г. в средата на Европа. Къде бяха правата на човека? Или дори препратката към Бога, нашия Създател, който е създал човека по свой образ? Тези и много други въпроси ме вълнуват, без да мога да дам бърз отговор. Следователно, ние трябва многократно да поставяме въпроса, зададен от Исая 51:13: „Забравил ли си Господа, твоя Създател?
 
Моята позиция като преподавател по Peace Education в Евангелско-лютеранската църква във Вюртемберг (Германия), която заемам от есента на 2016 г., напуснах по моя собствена молба. Накратко, призванието и страстта ми към мисии ме накараха да възобновя мисионерската работа в Югоизточна Европа. Рисково начинание, тъй като позицията се финансира от дарения. За пореден път приятелите ни насърчиха. Приемам това като моя отговорност да изпълня духовната мисия да проглася Евангелието далеч отвъд нашите национални граници. Особено в регион на Европа, който непрекъснато е предизвикан от въпросите за мира и примирението.
 
В заключение, спокойствието бързо се разклаща. В малък и в голям мащаб. Но в името на Исус си струва да се борите за мир. Никога не се отказвайте, продължавайте да се опитвате, да прекрачвате границите и да рискувате. И от време на време изминавайте допълнителната миля. Организирайте срещи и бъдете гостоприемни, за да съберете дори онези, които са спрели да говорят помежду си. Съберете младите хора, насърчете ги да се молят и да действат. Използвайте хора и организации с опит в разрешаването на конфликти и изграждането на мир. Няма формула за бърз успех. Но дори малките стъпки и малкият напредък в конфликтите са отговор на молитва. Ние се ръководим от Христовата любов, която включва и любовта към нашите врагове (Матей 5: 43-45). Ние имаме надежда за вечността и с Божията помощ служим в нашия свят по най-добрия начин.

Източник: ЕЕА

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg