Евангелието достига "края на света"

Местните хора наричат полуостров Ямал "краят на света" и имат право. Там няма пътища. Хората се придвижват с помощта на елени и сноумобили, използвайки замръзналите езера.

Ямал се намира в дълбоката, замръзнала тундра на северен Сибир и е най-северната точка на света. Там са измерени най-ниските температури от -71 градуса.

Слънцето грее само в продължение на няколко часа и изгрява едва в 10 часа сутринта, а пътуванията на по-дълги разстояния могат да бъдат опасни, но това не спира християните, които са решени да споделят своята вяра.

Най-голямата номадска племенна група, обитаваща тази отдалечена част от света се нарича "ненети". Името означава "дете на елен" и именно това е тяхното препитание. Те са ловци на елени. Целият им начин на живот се определя от този лов, тъй като елените им служат за храна, облекло, жилища и транспорт. По техните думи, без елените те не са в състояние да оцелеят.

Един от водещите местни християни се нарича Петър. Той служи като гид за турситите, но е и основният, който споделя евангелието и вестта за Христос с местните хора.

Петър е открил, че това е най-удачно, когато го прави с всяко семейство поотделно. Петър разказва:

"Когато станах християнин, Бог ми даде ново сърце. Той ми даде и любов към местните хора. С Неговата помощ аз обикалям от семейство на семейство, за да им разказвам за любовта на Христос и онова, което Той е направил за всички нас."

Борбата за оцеляване при нас започва от ранна възраст. От съвсем малки уча моите деца как да оцеляват при тези тежки условия на живот, защото тук е много страшно и опасно да се живее.

Жените се грижат за приготвянето на храната и дрехите, а мъжете ловуват и отглеждат елените, около които се върти цялата им прехрана и оцеляване. Всяка част от животните се използва пълноценно.

Петър е от малцината, които са загрижени да споделят Благата вест с местните хора. Той е подкрепян от местната Сибирска църква и разказва, че има личен подход към хората, като първо се стреми да изгради приятелства: