Събота, 19.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него." Исая 30:21

OnLine
RSS Facebook Twitter

Сара - жената на завета

Main Pic
Публикувана: 08.03.2020
Автор: Даниела Динева
Прочетена: 1649
Коментари: 0
Много са женските образи в Библията, които ни впечатляват и привличат вниманието ни с качествата си, като ни подтикват да размишляваме върху живота като майки, съпруги и служителки. Такива са образите на Сара, Сепфора, Лия и много други жени от Писанието. Всички те ни покоряват със своите преданост, любов и покорство и ни карат да погледнем Библията през женските очи. Най-положителен за мен e образът на Сара, вярната съпруга на Авраам и майка на Исаак. Винаги когато съм прехвърляла страниците на Битие, ме е поразявал смиреният дух на Сара и нейната преданост към Авраам.Тя безпрекословно се покоряваше на съпруга си и го следваше навсякъде. Винаги изпълняваше неговите заръки, дори когато те бяха в разрез с нейните виждания.
Вероятно не ѝ е било никак леко да извървява стотици километри и едновремено с това да се грижи за домакинството. Въпреки всичко никъде не срещаме оплакване от нейна страна за нелекия живот, който водеха като номади. Сара следваше Авраам предано.
 
Когато Бог призова съпруга ѝ да напусне бащиното си отечество, тя не се възпротиви на това, но го последва. Когато Авраам реши да отиде в Египет поради сушата в Ханаан, тя не възропта. Когато трябваше да се представи за сестра на Авраам пред Фараонa, тя с готовност направи това, за да спаси живота на съпруга си. Никога не я чуваме да се оплаква, че е далеч от близките и родителите си. Сара бе вярна на Авраам през всичките си дни. 
 
Качествата, с които изпъква образът на Сара са истинско предизвикателство за съвременните жени. Често пъти съм се питала дали всъщност мога да бъда толкова покорна на своя съпруг, колкото Сара е била на Авраам. Дали всъщност това покорство е било част от културата на онова време, което никак не е актулно днес, когато на мода е женската еманципация. Истината е, че Сара бе заела правилното място в живота, отреден ѝ от Бога. Тя приемаше своето положение на съпруга, определено от Бога за всяка от нас. Сара имаше определена от Бога мисия на тази земя - да даде началото на нов народ, от когото щеше да се роди Месията - спасителят на човечеството. В този аспект тя бе брънка от Божия план за спасението на света.
 
Като вярна съпруга на Авраам Сара бе вярна и на Бога. Това бе нейното житейско служение - да следва своя съпруг и да му се покорява. Стоейки на вярната позиция тя можеше да бъде употребена от Бога. Колкото и да ни се струва остаряло и отдалечено във времето покорството е необходимо, за да сме на правилното място в живота, така че да може Бог да ни употреби според както Той е решил. В този смисъл Сара е един чудесен пример за подражание на всяка християнка, която желае Божията воля в живота си.
 
Друго качество, което Сара притежаваше и което не остава незабелязано, е нейната отдаденост на Авраам. Днес не са много жените, които могат да се похвалят с подобно притежание. Често пъти съм се питала как ли се е чувствала Сара, когато бе помолена от най-скъпия за нея човек да излъже, че е негова сестра. Какво е очаквала и на какво се е надявала? Дали е била примирена и готова да приеме новата съдба, която животът ѝ поднасяше - раздялата с любимия мъж. Защото от момента, в който тя бе напуснала своя бащин дом, нямаше никой по-близък от Авраам до себе си. Вероятно това е бил тежък момент от Сариния живот, в който се е чувствала наранена и изоставена. Може би хиляди изгарящи мисли са се лутали в съзнанието ѝ, но за нея най-важно бе Авраам да бъде добре. Библията малко говори за Сарината духовност, но ако се вгледаме между редовете бихме могли да открием в какво тя влагаше своята надежда и в кого бе нейното упование.
 
Стоейки до своя съпруг, тя не би могла да не види как Бог работи в живота му и как привежда своя план в действие.Тя е била свидетел на приносите, които Авраам е правел пред Бог, чувала е от него нещата, които Бог му е говорил и обещавал, а това не би могло да не допринесе за порастването на нейната вяра. Да, според мен Сара имаше вяра в Бога и в Него тя влагаше своето упование в многото трудни моменти от живота си. Мога само да си я представя в чуждия Фараонов дворец, сама и изтерзана, далеч от любимия си съпруг, като птиче в златна клетка. В този момент единствено до нея можеше да бъде само Бог. В Него тя е влагала своето упование и надежда, на Него е разчитала за своето избавление.
 
Моето мнение е, че Сара бе една силна жена. Тя стоеше неотлъчно до Авраам и в добри, и в трудни дни, и ако е вярна сентенцията, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, то в този аспект Сара бе една изключителна съпруга. В Притчи 19:4 се казва, че "благоразумната жена е от Господа". Погледнато така, Сара наистина бе един чудесен помощник на Авраам, специално предопределена от Бога за него. Той винаги имаше нейната подкрепа и насърчение. Бог наистина бе избрал най-подходящата съпруга за Своя служител Авраам.
 
Тази жена е една от многото библейски героини, чийто живот е достоен пример за нас, съвремените християнки. Неслучайно апостол Петър я посочва в своето послание като пример за свята жена, надяваща се на Бога и покорна на съпруга си (1 Петър 3:6).
Какво обаче да кажем за онзи момент от живота на Сара, в който тя прояви човешка слабост и реши да вземе нещата в свои ръце? Почти целият ѝ живот бе съпроводен от копнежа и очакването на най-желаното за една жена - раждането на нейното дете. Дали бе изхабена и изтерзана от това дълго очакване или просто съмнението в Божието обещание бе нъхълтало в сърцето ѝ, но Сара се бе отчаяла. Търпението ѝ се бе изчерпило. Това вероятно бе причината тя да потърси човешко решение на проблема, което по-късно ѝ струва много. Това решение бе Агар. Сара почти изнуди Авраам да легне със слугинята. Прехвърли му своето неверие и съмнения в обещаното от Бога, така че той бе убеден от нейните думи. Но ако и тук четем между редовете, ще забележим, че Сара искаше да угоди на съпруга си, да го направи щастлив и доволен. Тя обаче не успя да предвиди това, което щеше да последва.
 
Със зачеването на Исмаил за Сара настъпиха тежки дни. Сигурно се е чувствала презряна, отхвърлена и вероятно унизена. Вниманието на съпруга ѝ е било насочено към друга. Почувствала се е лишена от нещо, което преди време е принадлежало само на нея - любовта на Авраам. В този момент от живота си тя се поддаде на чувствата си и както словото ни казва, тя извърши нещо потресаващо - изгони бременната Агар в пустинята.Така Сариното съмнение в Божието обещание я доведе до извършването на грешка, а по-късно и на втора. Мисля,че Сара прекара времето от връщането на Агар в лагера до изгонването ѝ заедно с Исмаил, в душевни терзания и борба със себе си, но в крайна сметка завладелите я омраза и презрение бяха взели връх над нея. Те бяха пуснали вече дълбоко корени в душата ѝ. Съмнението в Божието обещание се бе превърнало в неверие. Тя не можеше да приеме сериозно думите на Бога, че ще зачене. Дори да приемем, че съвсем логично е отхвърлила възможността това да се случи поради преклонната ѝ възраст, то вярата ѝ сякаш се бе изчерпила на този етап от живота ѝ. Така един момент на слабост превърна Сара от покорна и смирена съпруга във властна и изпълнена със съмнения и неверие жена.
 
Но въпреки всичко тя бе определената от Бога жена за Авраам. Тя бе жената на завета и в нея Бог благоволи да изпълни Своето обещание. С раждането на Исак се сбъднаха мечтите и копнежите на Сара, но заедно с това тя научи и важен духовен урок. Бог винаги е верен да изпълни Своите обещания, но това ще стане не на нашето време, а тогава, когато Той намери за добре. Това е важен урок и за нас днес, защото често пъти в желанието си да притежаваме нещо скъпо и ценно, се опитваме по свой начин да помогнем на Бога, подобно на Сара. Но в такива случаи се въвличаме в грешки, за които после плащаме скъпо.
 
Харесвам образа на Сара, защото съчетава в себе си земното и човешкото, което независимо от времето и културата е присъщо и за много от нас днес. Животът ѝ, макар и изпъстрен с грешки и моменти на слабост, които всички допускаме, е достоен за пример за всяка християнска съпруга. Провалите в нейния живот могат само да ни предпазят от подобни грешки, а нейното смирение, покорство и преданост, да ни насърчат в ежедневието ни на християнки. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg