Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо се чудим?

Main Pic
Публикувана: 17.03.2020
Автор: Калина Касева
Прочетена: 1176
Коментари: 0
Защо се чудим, че жънем реколта от сълзи! Сълзи за неспасените, преждевременно отнети животи! За страданията на болните! За изпитанието, през което преминаваме всички!
 
Когато пренебрегваме спасението, платено с кръвта на Божия Син, защо се чудим, че ще жънем реколта от сълзи!
 
Когато небрежността влиза в църквите, Свeтият Дух не мълчи, въпреки че глухотата ни е голяма.
 
Когато нечестието проникне в сърцето, когато храним сърцата си с клюки и омраза, когато шепнем по ъглите, Свeтияt Дух започва да се отдръпва  повече и повече.
 
Когато хората в църквата се поболяват от материалния синдром, и молитвите стават молитви за небесно спонсорство, за материално благополучие, когато нуждаещият се прибира у дома, дъвчейки горчивите си сълзи, стичащи се по бузите му, незабелязани от никого, тогава Всемогъщияt позволява да преминем през долината на сълзите.
 
Когато  призовани да бъдем святи, да бъдем духовни наставници, започваме да помагаме на децата си, родни и духовни, да живеят далеч от покрива на Всевишния и да пребъдват извън сянката на Всемогъщия.
 
Когато блудният малък син се връща от мъртвите у дома, но големият брат влиза в къщата, за да трови  и завижда, тогава Бог поглежда на всичко това и казва: „Време е“
 
Когато очите остават сухи, без сълзи на покаяние, когато молитвата става само прошение, без покаяние, без болката от осъзнаването на собствения грях, когато часът на молитвата се подменя със захаросани поучения, когато молитвата умира пред Бога, по Неговата голяма милост се открива сезона на сълзите и жънем реколта от болка.
 
Когато домовете на вярващите са украсени с огромни плазми, малките деца с таблети и айфони, когато всички гледаме любимия сериал или очакваме любимото шоу, когато майката замени молитвата със всичко друго, а бащата се събужда и заспива с бизнеса. Kогато олтарът в семейството е премахнат, защото не отговаря на съвремения дизайн на моралния упадък, Бог решава да ни върне един към друг, за да се преоткрием, да се прилепим един към друг чрез Него и наистина да изградим място, където Той да слезе при нас.
 
Нека не се преструваме, че не знаем защо се случва това. Нека имаме поне малко смелост да кажем: „Господи, това съм аз, не питай друг!“ Нека не се храним с измамни надежди, да не се хвалим със стари статистики, стари покаяния, да спрем да храним умовете си със човешки сценарии и сюжети, да спрем да се предаваме  от страх и тревоги.
 
Нека текат сълзи на покаяние, за да дойдат времена на изцеление и освежаване. Това, което сега изглежда като наказание, всъщност е възможност да се върнем към Бога чрез сълзи на поклонение, покаяние, молитва и покорство. Настъпва сезонът на сълзите и обновяване на умовете чрез Божието Слово.  Душите да останат под острието на плуга на Светия Дух, за да бъдат добре обработени, полети със сълзи на благодарност и покорство пред Твореца на Вселената, за да дадат траен и благословен плод.
 
Време е!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg