Поредната пролет. Поредната милост. Слънцето е щедро, а тревата блести. Птиците не се вълнуват от човешките проблеми и пеят безгрижно. Има кой да се грижи за тях. И за нас се грижи ТОЙ! Пролетта е равнозначна на нов живот и надежда. Ако се замислим за синонимите на думата, ще стигнем до прилагателни, които може да ни изненадат, защото едва ли ги свързваме с нея. Сред тях са:
• Пресен, нов, млад, ведър, лазурен, чист, здрав, бодър, неувяхнал, младежки, енергичен, жизнен, жизнерадостен, жив.
За нас като християни, обаче, ключовият израз по-скоро е „с Христос“. Около нас може да има много свежи, млади и бодри хора, но ако техният източник не е Господ, тази енергия и жизнерадост ще се определят от обстоятелствата или от техния психопрофил. Хората около нас по презумция очакват от християните да лъхат радост, ентусиазъм и бодрост, защото вярващите не са като всички. Те са различни. Източникът, от който черпят, е със свръхестествена сила, заряд и вдъхновение. И тъй като когато се касае за християнски живот проблемът обикновено се свежда до приложението или до практиката, а не до теоретичните знания, ще споменем някои възможни приложения по зададената тема.
-
"Пролет" заради връзката с Бога. Една от последните притчи на Исус, която четем в посланието на Йоан, разказва за Лозата и пръчките. Там Спасителят напомня на учениците, с които предстои да се раздели, че „без Него не могат да сторят нищо“ (Йоан 15:5). Той дава подробно обяснение, че ако не сме свързани с корена и не черпим от Неговите жизнени сокове (сили, свежест, бодрост, радост), околните няма да виждат и онзи плод, който би ги накарал да закопнеят самите те да бъдат част от тази Лоза. Като християни, добре е да споменаваме пред хората, с които общуваме, че нашата свежест и бодрост се дължат на нашия ИЗТОЧНИК.
-
"Пролет" заради молитвата. Как издържаше Христос на натоварването от служението, след като беше човек в плът на земята? Не се ли уморяваше? Защо вместо да си почива нощем след дългия и изнурителен ден, Той избираше да прекарва по цяла нощ в молитва със Своя Баща? Изглежда, че тази „среща“ с Бога Му осигуряваше нужната свежест и ентусиазъм, за да продължи на следващия ден с подновена любов към погиващите, които поучаваше, хранеше и изцеляваше. Ако Божият Син го правеше, колко повече това касае нас! Може би сте го преживели и вие самите, когато след тежък ден сте изпитвали остра необходимост да прекарате време насаме с Небесния Баща, от Когото да почерпите нови сили. Неслучайно хората от поклонението в екипа на Давид, възкликват: „Всичките ми извори са в Тебе“ (Псалм 87:7).
-
"Пролет" заради обещанията. За разлика от хората, които забравят или ни изоставят, ние сме привилегировани да вярваме в един Бог, който "не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае. Той каза и няма ли да извърши. Той обеща и няма ли да го приведе в действие" (Числа 23:19). Когато сме уморени или дори отчаяни, защото хората ни предават или изоставят, добре е да си припомняме Божиите обещания, които остават вечно. Добре е да сме запасили умовете си с тези ценни думи на Господа, за да си ги напомняме в трудни моменти. Препоръчвам ви да се запасите с тях, за да ви бъдат мощно оръжие в моменти, когато нямате пряк достъп до Словото. Може да сте толкова изтощени от ежедневието, че нямате сили и време да го отворите. Ако то е съхранено в ума и сърцето ви, ще можете да си го припомните и то да излее свръхестествена свежест от небето в ума, сърцето и цялата ви личност. И нямам предвид само Господнята молитва или Псалом 23. Сигурно всеки от нас има любими стихове, но е добре този скъпоценен запас да нараства с годините.
-
"Пролет" заради пребъдването. Това е библейска дума, чийто смисъл отгатваме инстинктивно, без много да мислим върху нея. В действителност идеята е да прекарваш дълго време в нечие присъствие. Може би е време да си напомним младежкия плам на влюбването, когато искаме да сме в присъствието на любимия човек по 24 часа в денонощието. Ако сме искрени, ще признаем, че „пребъдването в този свят“ - работа, училище, невярващи колеги, съседи и близки, отнемат от нашата духовна пролет, сила и бодрост, и ние се нуждаем от редовно зареждане. Същото е с мобилните устройства. Колкото по-често ги използваме, толкова по-бързо се изтощават. Ако искаме да бъдем свежи в Господа, ще трябва да прекарваме време с Него (Йоан 15:7-8). Сигурно ще кажете, че няма какво да се добави, защото вече изброихме „молитвата и наизустяване на Словото“. Нима това не е всичко?! Господ очаква от нас не само да четем Словото, да го запаметяваме и да се молим, но и да размишляваме върху Него, така че Господ да ни говори. Тук идва...
-
"Пролет" от изпълването с Духа. Кръщението с Духа е вълнуващо и незабравимо преживяване и радостта от него не може да се сравни с нищо друго, но именно апостол Павел, който имаше дарби повече от всички свои съвременници, съветва „Непрестанно да се изпълваме с Духа", „да не Го угасяме“ и „да не Го наскърбяваме“. Когато разсъждаваме върху тези познати изрази, умът ни рисува картината на практичния християнски живот и възниква въпросът: Кое отнема нашата свежест и бодрост? Отговорът не е толкова труден. Исус се моли на Своя Отец в първосвещеническата молитва „да бъдем в света, но не от него“ (Йоан 17:15) и да „бъдем опазени от лукавия“. Светът, сатана и грехът ще воюват за свежестта на нашите души до последния ни ден на тази земя и ще се стараят да ги изсушат. Затова и апостол Павел ни напомня да „мислим за горното, а не за земното“ (Колосяни 3:1-3). Именно изпълването с Духа във всеки нов ден и миг от живота ни ще ни помогне да запазим свежестта, бодростта и младежкия плам, за да светим за Христос.
-
"Пролет" в служението на другите. Господ ни е направил Свои посланици, за да Го изявяваме там, където ни е поставил и да служим на околните, а на първо място „на своите по вяра“. Самият Павел, който в нашите очи беше неуморим, смел и силен апостол, свидетелства във 2 Кор. 7:6, че се е утешил и освежил посредством идването на своя по-млад сътрудник Тит. Това е силата на Христовото тяло, където всички части са свързани и имат нужда едни от други. По-младите освежават по-възрастните със своя ентусиазъм и младежки идеи, а по-възрастните насърчават младите със своя духовен и житейски опит, мъдрост и силна връзка с Господа. Може би сте чували примера за формата на Римския кръст и неговото символично значение. Господ Исус Христос беше разпънат там с разперени ръце. Кръстът имаше 2 греди. Едната беше забита в земята и сочеше към небето, а другата беше напречна – изток/запад. Христовата смърт на кръста ни напомня, че Той не само осъществи нашата връзка Бога и ни примири с Него, но и разпервайки ръце, прегръща целия свят и не само свързва всички християни отблизо и далеч, правейки ги близки помежду си, макар някога да са били далечни, но и им дава желание да пръскат свежест към всички онези, които още не са станали част от Божието семейство (2 Коринтяни 5:20-21).
Призовавам ви, скъпи приятели, нека да бъдем свързани със свръхестествения Източник на вечна свежест и сила, като пребъдваме в Него, уповаваме на обещанията Му, съхраняваме Словото Му в сърцата си, молитстваме денем и нощем, и се изпълваме с Духа, защото тогава ще бъдем бодри и здрави духовно, за да служим на другите, близки и далечни, за да бъде прославен нашият Господ, Който ни е призовал и от Когото черпим вдъхновение и радост и в най-трудните обстоятелства.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите