Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Наляво или надясно?

Main Pic
Публикувана: 22.03.2020
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 1001
Коментари: 0
Божество воюва срещу ЯХВЕ. Смешно. Може ли някой да воюва с Бога? Риторичен въпрос. Но уви, това е факт, историята продължава. Народът бавно се увлича по фалшивото божество. По-лесно е. Особено ако владетелите водят хората натам. Но колкото и да отричаш истината, тя не може да бъде игнорирана и унищожена. Винаги устоява. И ето, пророкът на живия Бог обявява суша. И сушата идва.  Великият цар, враг на Бога и служител на "великото" божество, търси пророка, за да го обезглави. Защото е донесъл суша. А "великото" божество не може да намери пророка, нито пък да спре сушата. Като се има предвид, че това велико божество би трябвало да има власт над гръмотевиците, дъжда и плодородието. Колко е могъщо... Царят му помага да открият заедно пророка. Но преди да го открият, ето, той сам застава пред тях. И ги предизвиква. Предизвиква ги на война, която всъщност вече е в своя разгар.
 
Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
 
Войната е между истината и лъжата. Какво ще избере народът? Знае ли някой? Потресаващото обаче е мълчанието на хората. Те очакват зрелище. Кой ще изпрати огън от небето, за да изгори жертвата? Богът на мълниите и плодородието или Богът на Израел? Не знаеха ли истината, не познаваха ли Бога, та трябваше да им праща огън от небето, за да направят своя избор? И като го направиха, останаха ли верни докрай? Отговорът е: НЕ. Макар да се случи закономерното, макар ЙАХВЕ да изгори подгизналата с вода жертва. Макар Ваал да подремваше, оглушал за молитвите на своите почитатели. Ако можем да говорим изобщо за дремване на несъществуващо божество. Пак въпреки всички белези и знамения, въпреки силата и любовта на Бога, Израел отново Го изостави.... Каква тълпа, какво безразличие...
 
Къде обаче сме ние? Гледаме ли накъде ще задуха вятъра, гледаме ли какво е модерно, търсим ли по-голямата изгода? Или търсим истината? Можем ли да гледаме безмълвно опитите на безчестието и лъжата упорито да се насаждат в ежедневието на обществото? Можем ли да чакаме изхода от битката, като го знаем от самото начало? Как е възможно да си създаваме сами богове и после да ги носим на ръце? Да ги почистваме и пазим от нараняване? Как е възможно да направим всичко, за да изглеждат такива, каквито на нас ни е удобно и изгодно? И не след дълго да се сгромолясваме под тежестта им, с която ни затискат.
 
Как е възможно да чакаме кариерата, човешкото одобрение, парите, положението в обществото да нахранят безсмъртната ни душа? Защо се чудим, че богът на плодородието и дъждовете довежда до жестока суша и глад, докато живият Бог е извор на изобилие?
 
Истината - Христос - носи мир, сигурност, изобилие. Там няма суша. Няма страх.
 
Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите... Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
 
Когато последваме течението на този свят, бога на този свят, идва суша. Когато изберем да ходим срещу течението, да следваме Христос, идва мир, изобилие. И изобилието не се крие в огромните количества, а в голямото задоволство от напълно достатъчното. Мирът идва от факта, че Бог ни носи, а не ние Него. Той ни е създал и се е обвързал с нас завинаги.
Всъщност няма война. Има победа. Но все пак има  война, тя е за отстъпващите, които воюват с Бога. Но е изгубена още преди да е започнала.
 
И така има ли колебание къде е истината? Има ли безразличие? Ако товарът ни смазва, ако страхът ни изпепелява, ние сме си сътворили свои божества. Божества, които ни изсмукват и премазват. Време е да захвърлим ненужния товар и да позволим на Живия Бог, Твореца да ни понесе на ръцете си. Да се откажем от собствените си дела и да вършим Неговите. За да дойде свежест, напояване. За да принесем плод – и то изобилен...
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg