Сряда, 27.05.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат." 1 Коринтяни 13:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Бог разтърси земята...

Main Pic
Публикувана: 24.03.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 900
Коментари: 0
Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". А това "още веднъж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда (Евреи 12:26-29).
 
Има „разтърсване“, което не оставя нищо незасегнато. Първо забелязваме промените по „земята“ – ежедневни дейности, доходи, планове за бъдещето. Постепенно разбираме, че всичко е разтърсено – съотношението на силите, йерархията на властите, светогледът на хората, стереотипите на поведение, които са ни изглеждали непреодолими.
 
Със сигурност „разтърсването“ е стряскащо. Първо се хвърляме да запазим равновесие, после започваме отчаяно да се борим да не се клатят и да не падат нещата около нас, да поддържаме реда отпреди „разтърсването“. Това е благородно усилие, но доста неблагодарно. Разтърсването има за цел именно да „разклати“ и „премахне“ „неща“, но няма да можем да спрем това премахване.
Тогава какво?
 
Авторът на Посланието до евреите всъщност цитира пророк Агей (2:6-7). Там контекстът е завръщането на евреите от Вавилонския плен и строителството на храма. Да, завърналите се от плена строят храма, но някак виждат, че това, което строят, далеч не възстановява славата на стария храм отпреди плена. Тогава Бог казва тези думи: 
 
"Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите. Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.“
 
Смисълът е: Не бойте се и не се отчайвайте! Това не е последното действие. Още веднъж ще разтърся небето и земята, и тогава ще се получи  картината, която сега се обезкуражавате, че не виждате – „Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите. "
 
Е, очевидно разтърсването ще бъде голямо. Не бойте се! Онзи, Който разтърсва, е благ, любящ и един ден ще покрие земята със Своята слава, както водите покриват дъното на моретата. Виждате ли как под разтърсените неща се очертават контурите на нещо твърдо и непоклатимо? Как нещо, което до вчера беше затрупано от суета, самонадеяност и страсти, днес очертава снага и дава непоклатима сигурност и надежда?
 
Това е Непоклатимото Царство. То е истинно и крепко, и добрата новина е, че вратите са отворени. За някои тези врати ще изглеждат тесни, защото не можем да преминем през тях, натоварени с нещата, които се клатят. Но пък си струва да се съобразим с портите, защото Царството е непоклатимо.
 
И най-хубавото е, че там е Царят. Той е „огън, който пояжда“, но ни кани да служим „благоугодно“. Защото Царят е благ, истински благ.
 
Съдбата и природата на този свят е периодично да бъдат разтърсвани. А ние, дълбоко в същността си усещаме, че сме създадени за едно Непоклатимо Царство.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg