начало > Църква > Благовещение - когато славата е само на Бога

Благовещение - когато славата е само на Бога

Публикувана: 24.03.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1156
Коментари: 0

Сподели

Една хубава практика на евангелските християни е да четат своите Библии и след това да изучават и разсъждават върху някои образи. Но както често се случва и с други неща, някои герои са ни по-любими от други. Ние обичаме да говорим за герои на вярата като Мойсей и Давид, за Авраам, Исая и Павел, но други много по-рядко привличат нашето внимание.

На 25 март честваме Благовещение – един от големите християнски празници. На този ден ние си припомняме Благата вест, донесена от ангела на Мария, че тя ще роди син, Който ще бъде спасител на всички хора. Мария е точно един от образите, към които ние рядко гледаме. Може би малко се страхуваме, че ако ѝ обърнем прекалено внимание, можем да отклоним погледа си от Христос, но Бог избира да стане човек и влиза в света чрез Мария. Въплъщението е една от най-големите тайни в християнството, която никой от нас не може да разбере напълно. Аз искам съвсем накратко да обърна внимание на две неща относно въплъщението, свързано с имената, с които ние наричаме Мария.

1. Християнската вяра казва, че Христос се е родил чрез Мария и Светия Дух, но без участието на биологичен, земен баща. Йосиф приема и отглежда Исус като свой син, но той не е неговият биологичен баща. Раждането на Христос е уникално в цялата история и заради това ние наричаме Мария “дева.”

2. Въплъщението означава, че едно от лицата на Светата Троица – лицето на Бога-Слово или Исус Христос – приема в добавка към Своята божествена природа и човешка природа от дева Мария. Той взема върху Себе Си всичко човешко – човешко тяло, човешки ум, човешка воля и човешка душа. Но въпреки двете природи Той остава само една-единствена личност – личността на Бога-Слово. Разбира се, Исус Христос като Бог съществува вечно. Но ставайки човек Той взема от дева Мария човешка природа и не просто преминава през нея като през тръба, а реално се ражда. Дева Мария е майка на една личност, родена от нея и това е личността на Исус Христос, Който е вечният Бог, избрал да стане и човек. Затова християните с право наричат Мария "Богородица".

Мартин Лутер казва: “Защото от това (да станеш майка на Бога) следва всяка чест, всяко благословение и нейното уникално място в цялото човечество, сред което тя няма равен на себе си, а именно, че тя има дете от небесния Отец…Затова човеците я короноват с всяка чест, събирайки я в една-единствена дума, а именно Божия майка.”

Мария не е била длъжна да отговори по начина, по който отговаря. Бог не я насилва. Тя е можела да каже и „Не, не желая това да стане с мен” и тогава Христос нямаше да се роди от нея. Не казвам, че Спасителят нямаше да дойде, но това нямаше да стане чрез Мария. Животът ѝ щеше да протече по съвсем различен начин. Може би погледнато по човешки тя щеше да бъде дори доста по-успешна или щастлива. Но тя нямаше да бъде част от Божия план. И със сигурност днес никой нямаше да е чувал за нея. Помислете за това и се запитайте дали не може да има аналогия с нашия собствен живот. Има ли нещо, което образът на Мария може да ни научи за изборите, които правим в живота си?

Още през 4 век Августин пише: “Наистина, блажената Мария със сигурност е вършила Божията воля и за нея е било по-голямо блаженство да бъде ученик на Христос, вместо Негова майка и тя е била по-благословена в своето ученичество, отколкото в своето майчинство. Нейно е било щастието първо да носи в утробата си Този, на Когото тя ще се покорява като на неин Господар.”

Това блаженство е открито и за нас. Ние също можем да го преживеем. Така гледайки в образа на дева Мария ние можем да видим нещо, което се отнася и за нас самите – ако сме ученици на Христос и ако наистина сме избрали да Го следваме, ние можем да бъдем Негови “брат, сестра и майка.”

Завършвам с текст, писан в диалог между католици и протестанти: “Протестантите трябва да помислят дали повече размишление върху Мария би засилило тяхната връзка с Исус Христос. Ние не можем да приемем сериозно въплъщението, без да приемем Мария толкова сериозно, колкото я приема Библията…В една картина на Матиас Грюнвал Мария и Йоан Кръстител стоят от двете страни на кръста и сочат към Христос. Почитанието на Мария в нейните най-добри форми винаги отразява тази поза и формира този вид духовност, който евангелските християни трябва да научат…Евангелските християни не вярват, че ние идваме при Христос чрез Мария, но ние изповядваме, че чрез Исус ние сме едно с Мария и с всички, които, подобно на нея, вярват единствено в Него като Спасител и Господ. В този смисъл евангелските християни могат да се учат от Мария. Така ние ще видим по-ясно лицето на Бога в лицето на Христос, прогласяващо спасение чрез Неговото име и единствено по благодат за целия свят. Soli Deo Gloria.”

Сподели: