Сряда, 05.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание." Псалм 40:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато тръните изсъхнат...

Main Pic
Публикувана: 28.03.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 640
Коментари: 0
"И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод" (Марк 4:7)
 
"Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно" (Марк 4:18-19).
 
„Посятото между тръните“ е перфектното описание на състоянието на много християни в „нормалния живот“:
  • Твърде стресиран съм, за да служа, да се радвам, да насърчавам и утешавам.
  • Натоварен съм с твърде големи отговорности в „реалния живот“, за да бъда посветен.
  • Интересни са ми твърде много неща, и те ме привличат по начин, който ме карат да се чувствам „по-жив“, отколкото вярата и животът в Христос.
Светските грижи… ,
Примамката на богатството… ,
Пожеланието за други работи.
 
Интересното е, че „посятото между тръните“ е единственото семе, от засетите на недобра почва, което не умира. Неговият край остава отворен от Разказвача на притчата. Посятото край пътя е изкълвано от птиците. Посятото на камениста земя е изсушено от слънцето. Но посятото между тръните е само задушено. Историята свършва тук. Да, виждаме, че е смачкано, унило, не даващо плод. Но все още е живо.
 
Мисля си, че в известен смисъл кризата с коронавируса е втори шанс. За онези от нас, които сме се чувствали задушени от живота си. Защото на този етап се случва това, че „тръните са пометени“.
 
„Светските грижи“ на вчерашния ден бяха посечени. Вероятно се задават нови „светски грижи“, тях предстои да ги опознаем. Никой не знае пред какво ще сме изправени утре и в каква реалност ще се окажем. Днес знаем просто, че сме в една специална ситуация, в която примката на ежедневните задължения и обвързаности, диктували живота ни, е разхлабена. Руслото е разрушено, стереотипите са счупени.
 
„Примамката на богатството“ предизвиква усмивка. Кой мечтае за нова супер кола, екзотична почивка, луксозен предмет? Пред кого ще се похвалиш? А как ще им се насладиш?
 
Пожеланията за други работи“ поне за миг са вдигнали диктата си и силата им е отслабена.
 
Душата е освободена. „Посятото край пътя“ е все така слабо, уязвимо, но нещата около него се промениха. „Тръните“ ги няма.
 
Дали това не е шансът на живота за мнозина? Възможността да вкусим отново живота, да – онзи живот, който бегло си спомняме отпреди тръните да се появят?
 
Може би Бог в момента не е гневен, а милостив? Може би не поразява, а изцелява? Ами какво ако това е времето за нещата, които вчера бяха непосилни и невъзможни. За близост, отдаденост, вътрешен интегритет, завръщането към първата любов?
 
Виждаш ли, огледай се – тръните ги няма. Животът е друг, ежедневието е друго, приоритетите са други.
Някой милостиво е отстранил тръните. Как е възможно? Той е такъв, преди хиляди години един млад човек удивено написа: "Подготвяш трапеза в присъствието на неприятелите ми“.
 
Да, вражеското присъствие е близо. Опасноста е реална и предстои да видим колко още ще застрашава, тормози и да, отнема животи. След това ще дойде друг страшен неприятел – икономическата криза, борбата за работни места, съхранение на доходи, урегулиране на задължения. Много възможно е да се появи и още по-страшен враг – желанието на определени кръгове да се възползват от ситуацията и да поведат света в посока на несвободата, тоталния контрол и налагане на някакви всеобщи идеологии.
 
Но днес тръните ги няма. А посятото стои. И може да получи нова съдба, може да се подготви да дава плод. Господарят на сеяча  променя почвата. И този път ще се възползваме от семето.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg