Вторник, 02.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него." Псалм 119:97

OnLine
RSS Facebook Twitter

А след това?

Main Pic
Публикувана: 07.04.2020
Автор: Светла Желязкова
Прочетена: 588
Коментари: 0
Постепенно ще утихне всяко негодувание и всички въпроси: Защо ни се случва това! Скоро ще влезем в коловоза на рутината и там ще е истинското изпитание на вярата ни.
 
Взехме ли си изпитите, научихме ли уроците си, задавахме ли си въпроси!? И тази "свобода", а защо ли ни е тя? Всички призовават: стой си у дома и даже с патос обясняват, че всичко е с мисъл и за доброто на моята душа! Заключи ли ни Бог под карантина?!
 
Няма нищо по-тъжно от проповеди в празен храм. От виртуална Господня вечеря, от песни пред екрана, а уж мъдростта на този свят е глупост, а животът на праведения е чрез вяра! 
 
Имам въпроси, дълбока тъга и болка за Христовата църква с нейните дарби и таланти, огнена и гореща в призива си, за светлината, истината и правдата в този свят !
 
Сега е времето да се научим да чуваме гласа на Пастира! Защо Исус остави деветдесет и девет и тръгна да търси една-единствена? Исус познаваше сърцето на заблудената душа, безценно за Него! Исус никога не е виждал Своята Невяста пръсната изоставена, самотна и заключена! Той каза: Няма да ви оставя сами, ще изпратя Святия Дух! И какво от това, ако имаме всички нови технологии за достигане, ако нямаме Него!
 
Светият Дух, Добрият Пастир, Състрадаващият, Единствен, Който е и Който ще бъде завинаги! Ако имаме Него, имаме всичко! Той издирва тази една-единствена, заключена и съкрушена в своята самота и забрава!
 
Какъв голям урок ни преподава днес Исус. Бихме ли стояли като учениците до нозете Му и да попиваме всяка дума?  Исус споделяше всеки миг от живота Си с тях, храната, подслона и във всичко това ги учеше за Небесното царство!  Затова и вярата на учениците стигна своя апогей на мъченическа смърт. Те познаваха Своя Господ, Спасител, Учител и Приятел, и споделяха всичко заедно. Последваха и Неговия пример във всичко, въпреки паденията, отрицанието и слабостите си.
 
Сега е Този момент да се научим да Го слушаме и да Го следваме така, както учениците!  Скоро ще се върнем в храма и отново ще оживее усмивка по лицата ни! Живи сме, тук сме, здрави сме и отново ще се зарадваме. И въпросът е: Как да продължим, Господи?!
 
Спомням си онзи случай, когато учениците бяха заключени след разпятието на своя Господ и бяха заедно на едно място. И въпросите им: Как да продължим, Господи Исусе? Двама от тях надмогнаха страха си и вървейки по пътя за Емаус разговаряха, когато Исус се доближи до тях, но те не Го познаха до момента, в който влезнаха в стаята при единадесетте - Лука 24.
 
Можем да разсъждаваме защо ни се случва цялата тази изолация, да молим Бога за милост и прошка, да търсим помощ за нуждите си, но същественото е: Как да живея, Господи? Каква промяна очакваш от мен? Сега е времето за въпроси и решения от съдбоносна важност за душата ми, за вечността!
 
И накрая: Благодаря Ти, Господи, за тази изолация, за това благодатно време на отрезвяване и възможност за преосмисляне на живота ни, който и единствено Ти спаси и новороди!  И отговорите, които има да даваме един ден, само пред Теб!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg