Понеделник, 01.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него." Псалм 119:97

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пасхата - подминаване в очакване на избавление

Main Pic
Публикувана: 09.04.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 1295
Коментари: 0
Евреите по цял свят празнуват знаменателна Пасха. Припомнят си едно от най-великите събития в историята на Израел, още преди формирането на нацията като такава, с даване на закона и установяване на теокрацията.
 
По странно стечение на обстоятелствата в 2020-а година празнуването много наподобява оригиналното (Изход 12 глава), при което еврейските семейства трябваше да бъдат събрани в домовете си при затворени врати. Отличителният знак на Пасхата беше кръвта на „жертвеното животно“, която трябваше да бъде намазана по праговете на вратите и отстрани.
 
За онези, които не са богослови, нека кажем, че Пасха (или Песах) означава „преминаване, подминаване, пропускане“. Послушните евреи, намазали вратите си с кръвта на жертвата, бяха подминати от ангела на смъртта, който погуби всички първородни (хора и животни) в тогавашен Египет.
 
Тази година пасхалната седмица в Израел по време съвпада със Страдалната седмица в западните страни. Искат или не, и те се налага да празнуват изолирани, докато ужасът от пандемията премине, с надежда подминаването на ангела погубител да стане по-бързо.
 
Ние на Изток също се надяваме на Божията милост, в очакване да се разминем по-леко. Едно е ясно. Пасхата не може да се случи без жертвен агнец и горчиви треви. Евреите си припомнят едно велико избавление, промислено от Яхве, което продължава да бъде в центъра на тяхната история. От тях се изискваше покорство и готовност. 
 
И днес народът на Израел празнува с безквасен хляб, което трябва да им напомня, че тръгнаха набързо, по Божията заповед и поради Неговата милост. Впрочем с тях излезе и едно голямо, разноплеменно множество, също с надежда за избавление и го получи (Изход 12:38). Онези, които не се съобразиха с изискванията, трябваше да заплатят с живота на своите първородни. Евреите тръгнаха посред нощ и всъщност подминаването се превърна в излизане. 
 
Според последно проучване 8 от 10 пастири на Запад свързват настоящата пандемия с белезите за  Второто Христово идване. С други думи, невидимата заплаха ги кара да смятат, че предстои изливането на Божия гняв. Сигурно и вие имате мнение по темата. Аз ще се наредя в групата на осмината, но ще припомня също, че Павел очакваше Христос всеки ден, с аргумента, че „Неговото идване е по-близо днес, отколкото когато повярвахме“ (Римляни 13:11).
 
Предстои великото Преминаване, новата Пасха. Евреите бяха изведени от Египет със силна и мощна ръка, с чудеса и знамения. Тяхното избавление не беше човешко дело. Бяха им спестени смърт и ужас. Църквата на Христос очаква да премине от този свят по същия начин.  Неочаквано, бързо, но не и без предупредителни знаци.
 
Няма да коментирам дали след кризата или всред нея Бог е предвидил още благодатно време или ново Велико съживление. Кое ли ще надделее - духът на смирение и покаяние, молитвите за спасение на погиващите или закоравяването на сърцата?! Оставям тези прогнози на „пророците“, които не липсват и днес. Едно зная! Преминаване ще има. Зная също, че „както баща жали чедата си, така Господ жали онези, които Му се боят“ (Пс.103:14). 
 
Пасха е! Господ е верен. В Израел си припомнят едно избавление, горди от онова, което са постигнали днес и сега. Имат основания. Християните на Запад си припомнят за кръста, при затворени църкви и принудителни мерки за смирение. 
 
Избирам да вярвам в Божията милост и дълготърпение, подобно на Давид, който виждайки меча на ангела погубител и позовавайки се на Божията благост, взе правилното решение. Припомнете си историята във 2 Царе 24 глава. Давид съгреши. Бог в милостта Си му даде да избира как да бъде наказан. Давид избра да попадне под Божия гняв, а не да бъде оставен в ръката на човеци. Ангелът на смъртта погуби 70 000 мъже. Царят, съсипан от чувство за вина, извика към Бога за милост и я получи чрез пророк Гад, който бе изпратен до него с указания. В резултат на тях Давид купи гумното на Орна, където принесе жертва всеизгаряне, с молитва язвата да престане и това се случи.
 
Дали е случайно, че това гумно беше на хълма Мория, където Авраам бе изпратен да принесе сина си в жертва? На същото това място Соломон изгради храма, който беше символ на Божието присъствие (2 Летописи 3:1). Очаквате ли построяването на нов храм днес? Вълнувате ли се от това? Не забравяйте, че съгласно апокалиптичните пророчества там ще бъде поклонението на Антихриста!
 
Пасха е! Божият Агнец, който понесе греховете на света, го направи веднъж завинаги, за да не е нужно повече да се принасят жертви. Не ме е страх от ангела погубител. Когато и да се появи, моята сърдечна врата е под знака на Агнеца, чиято кръв има сила да избавя не само от едно земно робство, но за вечността. Запечатана от Духа на Вечния по дни не се боя от жилото на смъртта, защото неговата сила е премахната с Възкресението на Христос. Благоприятен ден е! И днес „Той може съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, защото живее вечно, за да ходатайства за тях“ (Евреи 7:25).
 
Аз празнувам!
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg