Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Тя първо даде себе си...

Main Pic
Публикувана: 10.04.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 2448
Коментари: 0
Знаете ли, че Мария е най-често срещаното женско име в света? Е, да, но днешният ден е посветен на Лазар, който бе извикан от гроба, след като престоя там цели 4 дни. Забележете обаче, че Христос, на чийто глас не можа да устои, отбеляза, че не Лазар, а сестра му, Мария, ще бъде запомнена. 
 
Мария е жената, предпочела да стои при нозете на Христос, за да слуша проповедите Му, вместо да върши обичайните домакински задължения, привични за повечето жени от нейната епоха. Тя и сестра ѝ, Марта, бяха чести домакини на Исус и учениците Му, и са наречени Негови приятели. Във време, лишено от мобилни услуги, известяването за пристигащи посетители често не беше възможно, но това не пречеше на двете сестри да са готови по всяко време да посрещнат в дома си скъпия гост и Неговите прашни другари. 
 
Господ Исус се оказа в дома на Мария и в последните дни от земния Си път, скоро след като бе възкресил Лазар. Интересно е, че в някои сърца това чудо бе предизвикало завист вместо радост, и бе станало причина за по-бързо привеждане в действие на злокобния план за Христовото умъртвяване.
 
Йоан Богослов, пишещ своето евангелие от следвъзкресенска перспектива, изтъква, че Мария бе похвалена за своето щедро сърце, което бе чувствително за пророческото слово. В дни, които бяха белязани от предателство и отричане от Христос, Мария демонстрира своята вяра по незабравим начин. Откъде знаем това? От думите на Христос: „Оставете я, понеже е запазила (това миро) за моето погребение“ (Йоан 12:7). 
 
Какво още разкриват тези думи? Поне на 3 пъти в различните варианти на евангелския разказ Христос предупреждава за Своето страдание, смърт и възкресение, но никой от учениците или приближените Му не искаше да вярва в това или дори да приеме тази абсурдна мисъл. Стореното от Мария, обаче, показва, че една жена, която слуша внимателно, приема думите на Христос с пълна вяра. 
 
И така, ако за учениците помазването на Христос във Витания е нещо странно, неочаквано и ненужно, то за Мария и Исус то е свещено и незабравимо. Какво научавам лично аз от тази често пренебрегвана история? Неслучайно се празнува именно Лазаровден, тоест, чудото с възкресения сякаш е на преден план и буди възторг, а сестра му?
 
За мен възхищението, бликнало от Христовото сърце, е отправено към тихата Мария, запазила най-скъпото, което имаше, за точния момент. Не ще коментирам детайла „най-скъпия“ парфюм или миро, защото темата е обсъждана многократно. Моят акцент е върху отношението в основата на помазанието. Според мен не се свежда толкова до щедрост, колкото до израз на пълна вяра в Исусовите слова. Опитвам се да надника в сърцето на Мария и сякаш там прочитам неизречените думи:
 
От три години ТИ идваш в дома ни и аз те посрещам като най-скъп и любим гост. Предпочитам да седя близо до ТЕБ и да попивам всяка Твоя дума, вместо да приготвям храна и да сервирам, защото ценя словото ТИ повече от всичко. Наслаждавам се на Твоето присъствие, на всяка секунда с Теб толкова, че не бих го заменила с нищо друго. Вярвам, че си Възкресението и Животът. 
 
Зная, че всичко, което си изрекъл, ще се сбъдне. Сърцето ми примира при мисълта, че трябва да ни напуснеш, но приемам думите Ти, че който вярва в Теб, ако и да умре, ще живее. След като съм Ти дала себе си, това миро е само плах опит да Ти покажа колко си безценен. Най-скъпоценното му предназначение ще бъде да го излея върху нозете Ти, след което да го изтрия с косите си. Моите коси са моята слава, и аз Ти я предоставям драговолно, защото Ти си, Който осмисляш живота ми.
 
Ти си моята надежда за бъдещето. Ти си всичко за мен. Нямам планове. Не се страхувам, че мечтите ми пропадат, защото се разделям с най-ценното си материално притежание. Предпочитам да имам Теб. Зная, че никога не лъжеш. Принадлежа Ти и това е най-голямата ми сигурност.“
 
В деня, посветен на Лазар, аз си спомням за Мария с благодарност за силата на чистата любов, която Христос не подминава, а оценява по достойнство. Не се вълнувам от неодобрението или пренебрежението на околните, когато зная, че онова, което върша е одобрено от Царя, идващ скоро. Обичам Го, защото съм възлюбена с вечна любов и ще продължавам да получавам милост. Любовта никога не отпада.
 
Мария показа любов с вяра и днес четем за нейния пример. Бих искала вярата ми да се вижда и без думи. Мария демонстрира, че е възможно и за една обикновена жена с необикновено посвещение.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg