Вторник, 02.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него." Псалм 119:97

OnLine
RSS Facebook Twitter

В неизвестност

Main Pic
Публикувана: 13.04.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 1466
Коментари: 0
„Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ“ (Матей 24:42).
 
Няма по-страшно от неизвестното. Колкото и да е прав мъдрият Соломон, казвайки „много знание, много печал“ (Екл.1:18), в контекста на цялото Писание контрастното твърдение също е вярно „людете ми погиват от липса на знание“ (Осия 4:6).
 
В последните месеци учени, медици и изследователи се чувстват безсилни, защото нямат отговор за един невидим убиец, а очакванията към тях са непосилни. Християните са предизвикани да ровят в своите Библии, търсещи апокалиптични отговори. Медиите разпространяват снимки на празни щандове за библейска литература, защото интересът изведнъж е нараснал. Религиозната свобода сякаш вече не е модна тема, защото улиците и на Изток, и на Запад изведнъж се превърнаха в импровизирани богослужебни зони, където може да се видят коленичили за молитва хора или такива, които хвалят Бога, без никой да ги безпокои или затваря за това своеволие. "Пророците" се множат и не се свенят да предсказват неща, които дори и да не се изпълнят, няма да има кой да ги убие с камъни, защото слушателите и читателите са толерантни. Свикнали са да ги лъжат, пък и са заети да се страхуват от неизвестното.
 
В началото на Страдалната седмица уважавани професори убедено ни уверяват от телевизионния екран, че църквата е в сърцата на вярващите и даже цитират Библията, сигурни, че където двама са събрани, Бог е сред тях - нещо невиждано досега. Християните за пореден път са разделени в политическите си пристрастия и сякаш забравят на Кого дължат своята първа лоялност, което е тъжно и не им прави чест. Страховете заглушават здравия разум  и дори християнски медии си позволяват да бълват непроверена информация с така наречени новини, които се движат по полюсите – или вдъхват ужас, или настройват срещу някого.
 
Предстои да си спомним за най-страшната седмица на Господ Исус Христос на земята. Часът Му беше дошъл и Той го знаеше. Вместо да се безпокои за болката, която Го очаква, Той беше по-загрижен да предупреди Своите за онова, което предстои на тях. В Матей 24 глава четем добре познатите белези на последното време. Най-интересното в съвременния прочит на този текст, изречен преди 2000 години, е, че думите на Господ са в сегашно, а не в бъдеще време. „Внимавайте да не ви заблуди някой“ (Матей 24:4). И още: „Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:34-36).
 
Съвсем накратко, есхатологията (науката за последното време) има поне няколко теории за Христовото идване, Голямата скръб и Грабването. Част от теолозите смятат, че Христовото пришествие е едно събитие, други са на мнение, че Исус ще дойде първо за вярващите, и докато Той е с тях в небето на Сватбената вечеря на Агнето, на земята ще има „Голяма скръб“ с язви върху човеците, описани в книгата Откровение. Голямата скръб е период от 7 години, и това отново е тема, която е предмет на разногласие. Едни учени смятат, че Христос ще дойде преди това време на страдание, ръководени от примера с Ной, който бе избавен преди потопа. Други смятат, че Църквата ще бъде на земята, докато трае Голямата скръб, като цитират стихове от Откровение, където се казва, че светиите под олтара са платили с кръвта си за своята вярност.
 
Налице е и междинен вариант на богослови, твърдещи, че Църквата ще бъде грабната от земята в средата на периода на Голямата скръб, тоест, след страдания и язви, които ще продължат 3 години и половина. Те се аргументират със страданията, които Ранната църква трябваше да претърпи, а и с думите на самия Христос в Матей 24:22: „но заради избраните тези дни ще се съкратят“, тоест няма да се отменят напълно, но ще бъдат съкратени.
 
В неизвестност сме. Наистина ли е така обаче? Какво знаем все пак? Да се върнем към Матей 24:12-13 и думите на Исус, които могат да ни отрезвят в настоящето време на страх и безброй въпроси: „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен.”
 
Какви са полярните аспекти на настоящата реалност? Тя определено не е еднаква за всички, нали? Едни негодуват, защото са ограничени и лишени от обичайното си съществуване, докато други воюват да запазят живота на ближните, рискувайки своя собствен. Едните трудно могат да разберат другите, а може би не искат. 
 
В настоящата полярна реалност сентенцията „който устои до край, той ще бъде спасен“ е поставена на нова плоскост. В момента нямаме нужда от богословие и разнородни мнения. Не се нуждаем и от политика, и нейната безизходица. Не ще ни помогнат и лъжепророците, каквото и да ни обещават. Къде да отидем в тази неизвестност? 
 
Само преди два дни една национална медия излъчи интервю с млада българска лекарка и двете ѝ деца. Тя определи себе си като силно вярваща. Разказа как е била повалена от Ковид-19, преживяла е кошмарни дни и в момент, когато се е задушавала, е отправила молитва към Бога за милост. За нея са се молили и децата ѝ, на 5 и 9 години. Облекчението е дошло моментално. 
 
Какво да кажем за това? То гарантира ли моментално изцеление на всички болни или чудодейно премахване на заразата? Кажете ми вие! Аз лично виждам Божията милостива ръка в действие, както и изпълнение на словото, че „Господ Исус Христос е същият, вчера, днес и вовеки.“
 
В началото на Страдалната седмица сме. Само след няколко дни ще четем прочутия пасаж от Исая 53:3-5: „Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; На Него <дойде> наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме”.
 
И сега, разбира се, отново ще има хора на двата полюса. Едните ще твърдят, че изцелението в случая касае прошката на нашите грехове, но не и физическо изцеление, а други ще са убедени, че става дума и за двете. Аз ще кажа: Нека ви бъде според вярата! 
 
В неизвестност сме. За щастие има и константи, а именно:
„Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене“ (Йоан 14:1).
„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27). 
„До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (Йоан 16:24).
 
И накрая: „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:20-21).
 
В какво вярва светът поради моята вяра? А поради твоята?
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg