Разпознаваме ли лъжливите пророци?

В трудно време, когато мнозина не се свенят да се наричат "пророци", добре е да знаем какво казва Библията за тях. Разбира се, трябва да правим разлика между пророците и тяхното служение в Стария и в Новия завет.

В Стария завет пророкът беше "устата на Бога" и беше избран от Него да предава Словото Му на Божия народ, който често се отклоняваше от заповедите. В Новия завет четем, че Господ Исус Христос дава дарби и служения с цел изграждане на Църквата.

В книгата Деяния на апостолите думата "пророк" се среща 30 пъти, като в повечето случаи се имат предвид старозаветните пророци и техните писания, свързани с Месията. Само на 4 пъти в книгата Деяния думата "пророк" визира новозаветното служение. Това ни навежда на мисълта, че старозаветните пророци се различават по роля и функция от тези в Новия завет. Ето някои примери:

• Днес никой не убива с камъни пророците, ако техните предсказания не се изпълнят.
• Новозаветните пророци не пишат авторитетни боговдъхновения писания.
• Те не живеят в усамотение като Илия.
• Всички съвременни пророчества трябва да са в съгласие и съответствие с написаното Божие слово.
• Пророчествата на съвременните пророци не трябва да се разминават с апокалиптичните Писания в Божието слово.
• Всяко съвременно пророчество трябва да бъде проверявано от група авторитетни водачи, преди да бъде огласявано пред широка аудитория.

Съгласно наставленията на апостол Павел в 1 Коринтяни 14:29 само двама или трима от пророците трябва да говорят, а останалите трябва внимателно да преценяват казваното от тях. Както и с останалите дарби думите на пророците трябва да бъдат съобразно техните дела и характер.

Пророците трябва да бъдат смирени и покорни на Бога. Дарбата  "пророчество"  е по-изтъкната от другите и затова хората, които твърдят, че я притежават, трябва да са много по-смирени от останалите служители. Дарбата е съпроводена със сила и власт, затова е свързана и с много изкушения. За съжаление, мнозина се провалят и падат в грях, като опозоряват Божия призив.

Истинският Божий пророк е смирен и отразява Божието сърце. Спомняте си за Мойсей и Еремия, които се застъпваха за своите сънародници и лееха сълзи пред Бога за тях.

Пророчеството не е хорскоп. Целта на пророческото служение не е да предрича дни, месеци и години, а да предупреждава за Божия гняв, който е близо, така че хората да се покаят и да се върнат от нечестивите си пътища.

Когато Павел разобличи магьосника Елима (Деяния 13:9-11), той разкри неговите нечестиви мотиви и го прикани да се покае от греха си. Подобно нещо наблюдаваме в случая със Симон магьосника, но за него се казва, че беше вярващ (Деяния 8:20-23). Апостол Петър му каза: "Нека парите ти да погинат заедно с теб, защото си поискал да придобиеш Божия дар с пари".

Какво означава да пророкуваш, воден от своите мисли, а не от Бога? Мисля, че до голяма степен това е проблемът на съвременните "пророци". Те често пъти говорят за неща, които им се иска да бъдат истина, но без да бъдат водени или пратени от Бога, просто споделят своите собствени мисли и желания.

В Библията когато двама пророци пророкуват различни послания, обикновено лошото е от Бога, защото всички искаме да чуваме само добри неща. Не се изисква смелост за да кажеш: "Бог те обича и всичко ще бъде наред." Нужен е кураж, обаче, ако се наложи да се изправш срещу някой цар с думите: "Ти си прелюбодеец и убиец!" Това трябваше да направи пророк Натан, когато се изправи срещу Давид.

Можем ли да разпознаем лъжливите пророци днес?

Източник: Charisma News

Превод: Петя Зарева