Вторник, 02.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него." Псалм 119:97

OnLine
RSS Facebook Twitter

Християните и примката на страха

Main Pic
Публикувана: 25.04.2020
Автор: Галина Христова
Прочетена: 837
Коментари: 0
“Страхът от другите. Страхът е емоционален спазъм, кризисно състояние на съзнанието. Често той е предизвикан от странни обекти, такива, които не се вместват в опита, в познатото. Вирусите, смъртоносните болести са от този порядък. Страхът води до увеличаване на разстоянията между човеците, спешно очертава дистанции на предпазливостта. ...”
Проф. Валери Стефанов
 
Само преди месец животът на повечето от нас сякаш беше тих и спокоен, или поне по-сигурен. Всички имахме работа, можехме да планираме, предстояха Великденски празници. Очаквахме пролетта и по-топлото време, за да излезем навън, усещайки настъпващия живот в природата. Естествено, пак си имахме своите проблеми - къде лични, къде семейни или в нашата църковна среда. Изведнъж медиите по целия свят сякаш единодушно започнаха да ни алармират с тревожност за новия, настъпващ извън границите на Китай, опасният COVID-19.
 
В началото малцина му обръщаха сериозно внимание, но от ден на ден този вирус в медиите и в съобщенията на властите започна да придобива страховитият образ  на много опасна и смъртоносна заплаха. В рамките само на няколко дни много европейски държави обявиха извънредно положение, последвано от затваряне на границите на всички европейски държави. Авиокомпаниите започнаха да отменят полети, в крайна сметка почти до всяка дестинация на света. Така непрестанно растящата паника и страх, допълнително всявана от медийните новини, парализира много от хората. Техните умове и емоции бяха подложени на мощна атака от всички страни. 
 
В това време попитах Господа: „Господи, настъпи ли този дългоочакван момент, описан в Библията относно последния час преди да се завърнеш отново на Земята, или това е поредният тест върху човечеството? В кое време живеем и как трябва ние като вярващи в Теб и Твоето Слово да реагираме и откликнем на това, което се случва? Каква е моята лична отговорност? Какво очакваш от мен да направя?“
 
Така започнах да търся Бога в молитва, като успоредно с това четях Словото и чаках. И Господ не се забави, защото Той е верен и милостив. Бог няма да остави тези, които прибягват към Него и Го търсят, а ще им отговори. Ще изброя няколко стъпки, които осъзнах лично за себе си. Подредбата им е напълно символична и не претендирам за изчерпателност.
 
1. Първоначално, и най-важното за нас като християни, е да се събудим, т.е. да бъдем будни и трезвени. За това ни предупреждава апостол Павел а  1 Солунци 5:1-10, напомняйки, че осподният ден ще дойде като крадец нощем и ние трябва да бъдем трезвени, защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос. Във 2 Солунци 2:1-4  Павел коментира пришествието на Христос и нашето събиране при Него, като ни съветва да внимаваме никой да не ни измами, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,  а в Лука 12:35 Исус ни наставлява „кръстът ни да бъде препасан и светилниците ни запалени."
 
2. Да не се съобразяваме с този свят. Римляни 12:2: И недейте се съобразява с тоя век {или: свят}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
 
Какво на практика означава да не се съобразяваме с този свят? Какво наблюдаваме в последните дни? Каква е реакцията на целия свят? – СТРАХ, ПАНИКА, НЕСИГУРНОСТ, БЕЗНАДЕЖДНОСТ и всичко това е предизвикано от новините и решенията на властите. Ще засегне ли и мен вирусът? Ще има ли достатъчно храна и консумативи в магазините? Докога ще продължи това? Как ще свърши всичко? Колко време ще ни държат затворени? Страх, страх за всичко, свързано с настоящия ни земен живот, дори при някои хора се стига до страх от болест и смърт. Нека, обаче, да си припомним какво е писано в Словото да правим по време на проблеми и изпитания? Вижте  написаното във Филипяни 4:6-7; Йоан 14:26-27 ; Йоан 16:33; 2 Тимотей 1:7. 
 
Всичко на теория изглежда добре, но много от нас се питат: "Ако съм спокоен в един тревожен свят, няма ли да изглеждам доста неадекватен, несъстрадателен към хората, несъпричасте?" Едно е да си състрадателен и съпричастен, друго е да имаш страх, паника и тревожност. Спомнете си Исус, Който беше заспал в лодката по време на буря в морето и Петър го смъмри: "Учителю, нима не Те е грижа че загиваме?" Марко 4:35-41 
 
3. Вярата е онова, което ни е нужно, за да откликваме по време на бурята.  А как може да имаме непоклатима вяра, точно по време на епидемия, с мащабите на пандемия, в която се намираме в момента? Вярата ни идва от Бога, когато сме в общение с Него, прекарвайки време в молитва. Тогава ние Го търсим, искаме да Го познаваме. Кой е Той, каква е волята Му за нас във всяка стъпка от нашия живот, в четене, размишление, изучаване и покорство на Писаното Слово. Това от своя страна не само ще ни даде мир, ще ни преобрази и обнови ума ни, но и ще ни научи.
 
4. Да слушаме и разпознаваме гласа на нашия Пастир Исус Христос – Йоан 10 глава. Идеята тук е да оставим настрана гласа на сатана през мегафона, наречен медии и да притихнем, за да чуем какво ще ни говори Господ. Неговият глас е тих и спокоен. В Него няма тревожност, няма спешност, няма паника. Има мир и благодат, има утеха, има сила, които да ни направят способни да се справим с всяка трудност. У Бога има увереност, която ни води до сигурна победа, има надежда, която държи душите ни здраво закотвени в Него. Търсейки Господа в молитва и в Словото Му, ние започваме все по-ясно да виждаме и разбираме как Той вижда тази ситуация и какво очаква от нас. 
 
Друга реакция на хората в света, наблюдавана в момента, е, че те започват да се настройват един срещу друг, поради страха от „световната заплаха COVID- 19“. От страх да не се заразят и разболеят мнозина стават по-взискателни (забележете!) към хората около себе си да спазват мерките за сигурност, дебнат дали другите носят маски, ръкавици, дали излизат да се разхождат, къде излизат  и с кого, с кого седят в парка, пред блока на пейката. Стига се до там да се докладват със снимки в социалните мрежи или направо в полицията. Наблюдава се дори и сред вярващите, всеки държи другите да го пазят, само и само да не се зарази. Тоест, държи другите хора отговорни за евентуално бъдещо бедствие, което е само предполагаемо. Това, скъпи приятели, не ви ли се струва нелепо и абсурдно?!
 
Едно е да спазваме мерките, които се изискват от нас и да бъдем стриктни, друго е да бъдем движени от параноя, че хората около нас са врагове, защото по презумпция са вирусоносители, и всяко тяхно грешно действие би довело до масово заразяване и това от своя страна ще доведе до удължаване срока на извънредното положение. Или пък че светът е лош и вирус и смърт дебнат отвсякъде. Ние трябва да се ръководим от Божието Слово относно нашето отношение и поведение спрямо другите хора. 
 
5. Следвайки втората голяма заповед на Господ Исус Христос, ние сме длъжни да обичаме ближния както себе си. Дали сме в мирно време, или във време на епидемия, за нас Божиите заповеди би трябвало да стоят над всяка друга заповед. За това се иска да сме будни, трезви по ум да сме проницателни и да виждаме и да не се поддаваме на намеренията на противника ни дявола, който се стреми да настрои хората един срещу друг, а вместо това да държим здраво любовта, милостта, състраданието и взаимопомощта. Вижте 1 Солунци 5:11-22  ; Римляни 12:12-16 ; Матей 25:34-40 Матей 10:8 
 
Естествено, всеки един нас трябва да действа според това, което Господ му е дал като дарба или призив. Трябва да знаем какво Той лично иска от мен/теб да направим в този момент.  Мнозина ще стигнат до там да отидат при болните и да полагат ръце върху тях, естествено, задължително обезопасени с подходящо предпазно облекло, маски и ръкавици, но най-вече екипирани с вярата, любовта, милостта и дарбите на Бога.
 
Други от нас няма да стигнем толкова далеч, а ще проявим по друг начин любовта си към нуждаещите се в този момент. Ще се застъпваме в молитва, ще насърчаваме, ще проявяваме грижа, например: можем да пазаруваме за възрастни, които не могат да излязат, и най-вече да се грижим за домашните и близките си, за тези около нас. Има много възможности съгласно нашия призив от Бога. Но най-важното е да бдим любовта ни да не охладнее, да не позволим на света да ни разделя и по този начин да ни владее.
Не казвам, че не трябва да спазваме законите за мерките за безопасност, които властите са дали. Не бих искала да бъда разбрана погрешно, но нека на първо място да търсим Божието Царство и Божията воля.
 
И накрая, да си припомним молитватва на Соломон в 2 Летописи 6:28-31: "Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест ако се появи между тях, -тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом, Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род), за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни."
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg