Вторник, 02.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него." Псалм 119:97

OnLine
RSS Facebook Twitter

Тома Неверни - несправедливо заклейменият апостол

Main Pic
Публикувана: 26.04.2020
Автор: Минко Казаков
Прочетена: 805
Коментари: 0
Тома Неверни. Името на апостол Тома е станало нарицателно за човек, който проявява съмнение, не иска да повярва и следва принципа „Око да види, ръка да пипне!“. Такъв ли е бил той в действителност? Отличавал ли се е от другите апостоли с неверието си или е бил замесен от същото тесто като тях? Апостол Йоан е единствения евангелист, който записва историята за явяването на Исус Христос на Тома, една седмица след като се е явил на останалите ученици в Негово отсъствие. Защо тази история е намерила място в евангелието и какво иска да ни каже с нея авторът?
 
Апостол Тома е един от дванадесетте ученици на Исус Христос. Евангелист Йоан записва три случая с Тома в своето евангелие. Те се намират в глави 11, 14 и 20. В първия случай Тома изразява пълната си готовност да тръгне с Исус към Витания, където очаква да умре заедно с Него (Йоан 11:16). Тази история недвусмислено показва неговата преданост и посветеност към Господа. Тома изпъква със своята решителност пред останалите ученици. Те се опитват да разубедят Исус да не тръгва пред лицето на опасността, която грози както Него (ст.8), така и тях. Тази случка показва, че Тома не очаква положително развитие на събитията, ако Исус тръгне към Ерусалим. Той подозира смърт и по нищо не личи, че се надява на възкресение от мъртвите.
 
Вторият случай, при който евангелистът споменава реплики на Тома, е по време на тайната вечеря. Там Тома изразява недоумение относно посоката, в която се е отправил Господ. Той е объркан, тъй като Исус говори на учениците Си, че отива при Своя Отец, за да им приготви място, като очаква те да Го разберат. Тома обаче сякаш изразява общото неразбиране относно думите на Исус с прочутия въпрос: „Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?“ (Йоан 14:5).
 
Тома е напълно объркан, каквито са и останалите Христови ученици. Всички са подложени на огромно напрежение. Нещо предстои да се случи, а те, заедно с Тома, не са подготвени. Когато на следващия ден най-страшните им кошмари се сбъдват, учениците се разпръскват, носейки в себе си своите страхове и неотговорени въпроси. Очевидно от написаното по-горе Тома е много силно привързан към Исус и със сигурност е силно разтърсен от Неговата кръстна смърт. Евангелистът не разкрива причината за отсъствието на Тома от сбирката на останалите ученици в Неделята на Господното възкресение. Ние можем само да предполагаме какви са вероятните причини за това. Дали се е криел? Дали е страдал сам в скръбта си? Дали е бил гневен, че е избягал като страхливец и не е умрял заедно с Учителя си. Не знаем със сигурност.
 
Тома пропуска първото явяване на Исус пред учениците, описано в Йоан 20:19-23, когато възкръсналият Спасител им показва ръцете и ребрата Си за да докаже, че е Той. От евангелист Лука знаем, че Исус даже яде с тях, за да укрепи вярата им, понеже им е трудно да повярват, объркани от своите смесени чувства.
 
Написаното от Йоан подсказва, че учениците също имат своите съмнения и се нуждаят от укрепване на тяхната вяра. Те сякаш с нищо не се отличават от отсъстващия тогава техен другар Тома, що се касае до тяхната вяра. Защо тогава Тома  несправедливо е наречен Тома Неверни? Исус се обръща към него и го кани да сложи пръста си и ръката си в раните Му, за да повярва, така както както седмица по-рано и с останалите ученици. В думите Му: „Не бъди невярващ, а вярващ!“(ст.27) липсва укор, а има увещание и утеха.
 
Исус винаги помага на човека, за да укрепи вярата му. Той винаги е готов да помогне на човешкото неверие, придавайки вяра на съмняващия се. Така постъпва и в случая с Тома. Ако той е наречен Неверни, така трябва да бъдат наречени и останалите апостоли, защото всички те имат нужда от укрепване на вярата си и Господ с готовност задоволява нуждата на всички тях.
 
Защо тогава Йоан записва тази история? В светлината на целите за написването на евангелието, изложени в ст.31 на същата глава (според някои съвремени изследователи това е краят на евангелието, а глава 21 е добавена впоследствие), случката е описана за да повярват читателите в Божия Син Исус Христос и да имат живот чрез Него.
 
Исус казва на Тома: „Не бъди невярващ, а вярващ!“, както и „Ти Ме видя и повярва. Блажени онези, които са повярвали без да са Ме видели.“ В тези думи има послание, насочено не само към Тома, но и към всички читатели и към онези, които не са преки свидетели на живота и делото на Христос. Такива сме и ние днес. Наречени сме от Исус блажени. Всички ние сме повярвали в евангелското послание, без да имаме пряк контакт с Христос, на какъвто се радвали Тома и останалите ученици.
 
Повечето от нас не са преживяли Богоявление, каквото е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск. Повярвали сме, без да сме видели. Исус ни нарича блажени. Историята на Тома ни води до повратния момент, в който трябва да направим избор. Ще повярваме ли или не? Дали ще възкликнем като него: „Господ мой и Бог мой!“ или ще останем в упорството на нашето неверие, както и Тома изповядва по-напред: „Ако не видя, няма да повярвам!“ А Исус е винаги готов да ни помогне да преодолеем страховете и съмненията си. Той иска да укрепи нашата вяра, когато имаме нужда от това в определен момент от живота си.
 
Блажени онези, които са повярвали, без да са видели! Блажени сме!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg