Понеделник, 01.06.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен," Йоан 5:39

OnLine
RSS Facebook Twitter

Духът на свидетелството - тогава и сега

Main Pic
Публикувана: 28.04.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 728
Коментари: 0
В дните след възкресението учениците разбират, че Исус е повече от Месия (помазаник), повече от пророк и много повече от вдъхновен учител. Исус разкрива Бога. В Него Бог става явен, достъпен и видим. Бог разкрива тайни за Себе Си, които надхвърлят благочестивото знание на Древния Израел за Него и изправят учениците пред една неочаквана реалност.
 
От една страна, възкресеният Исус е човек от бъдещето, над Когото смъртта няма власт. Неговото тяло е прославено и вече неподатливо на тлението и така разкрива съдбата на всички, които Го приемат. В същото време Той открива поне в същата степен и Бога, представлява Го във „всичката Му пълнота“(Колосяни 2:9). Сега учениците напълно разбират, че виждайки Исус, виждат Бога, за което Той ясно им говори преди възкресението (Йоан 14:9). Исус открива по разтърсващ начин какво означава да бъдеш истински човек и какъв е истинският Бог.
 
Славата на възкръсналия Исус е неотразима. Ако сега изяви Себе Си на света, повече не може да бъде наранен. Хората ще трябва да се съобразяват с Него, да Му се поклонят и да Го последват, а онези, които все пак откажат да го направят, просто няма да могат да си намерят място. Още едно Негово влизане в Ерусалим в дните след възкресението би означавало буквално изпълнение на обещанията, изречени чрез старозаветните пророци за възстановяване на Израел в нечувана слава и сила, и обръщане на всички народи към избрания народ и неговия Месия (помазаник, Χριστός). 
 
Изключение прави една съществена част – а именно, текстовете, които говорят за огромна, вътрешна промяна в Божия народ. Промяна толкова дълбока, че е описана като „ново сърце“, ново естество, родено от Бога, на мястото на старата човешка природа - неразбираща, невярваща и бунтуваща се срещу Него (Езекиил 11:19; Еремия 31:31-34). Божият план никога няма за цел да застави хората да го следват и слушат. Той се стреми да ги направи способни да Го разбират и обичат. Учениците осъзнават, че Исус няма да влезе сега в Ерусалим, за да възстанови Давидовото царство, а предстои да ги направи свидетели на Богооткровението, а именно – въплъщението на Сина, възкресението от смъртта и Неговата покана за помирение към всички, които Го приемат (Деяния 1:6-9).
 
Свидетелството за реалности, които далеч надхвърлят представите и очакванията на хората, не е по силите на никого. Затова Сам Бог осигурява това свидетелство посредством Исусовите ученици. Бог се разкрива в Исус, въплъщавайки се в  човешката природа, като изживява един реален човешки живот, ставайки съпричастен на цялата човешката немощ, освен на греховете ни, като накрая побеждава участта на всеки човек – смъртта. Сега, по подобен начин самият Бог присъства сред учениците и у тях (Йоан 14:17), правейки ги свидетели на Исус, за да се изпълнят обещанията чрез пророците за „ново сърце“.  
 
Почти шест седмици след Своето възкресение Исус обявява на учениците, че повече няма да Го виждат и докосват до момента на Неговото завръщане. Той им заръчва да изчакат Духа на свидетелството, Когото Отец и Синът изпращат, за да им напомня всичките Христови думи и дела. Той ще подготвя сърцата на хората, на които ще свидетелстват, за да извършва чудото на вътрешната промяна у всички, приемащи свидетелството за Него.
 
Това обещание се изпълнява на следващия голям юдейски празник – Петдесятница и в същия ден около 3 000 души приемат свидетелството на апостолите и се присъединяват към  учениците. Така е създадена общността на свидетелите - Църквата, сред която обитава Духът, свидетелстващ за Сина. Светият Дух извършва невидимата работа у хората, подготвяйки ги да откликнат на свидетелството за Исус. Той дава дара на вяра на човеците, в момента, в който откликват на свидетелството. Духът дарява покаянието и решението за следване на Исус. Той ръководи и съхранява процеса на вътрешна промяна и преобразяване и на свой ред изпълва със сила за свидетелство новите ученици. Светият Дух представлява Исус в знаците на Новия завет – потапянето във вода и общението в хляба и виното, насочвайки по явен и скрит начин общността на учениците – Църквата.
 
И днес, през 2020 - а година, когато не знаем какво ни очаква – дали бързо възстановяване от разразилата се криза или мъчително време на ограничения и нови вълни на заразявания, придружени от икономическа и политическа несигурност, Духът на свидетелството работи сред нас.  А ако Той работи, разбираме, че ни подканя да обмислим нещо, несъмнено по-важно от това как ще се развие кризата със световната пандемия. Защото това, с което можем да повлияем на събитията с глобалната криза не е много, но можем да вземем решение, променящо съдбата ни. И независимо дали ни очакват сравнително спокойни години или времена на напрежение и сътресения, ако се свържем с възкръсналия Исус, приемем завета Му и станем Негови ученици, тогава ще се преселим от тази власт на тъмнината в Царството на Неговата превъзходна светлина (Колосяни 1:13; 1 Петрово 2:9).  И това е Божият дар за нас днес. Очевидно той е многократно по-ценен от дара на избавлението от коронавируса, който на свой ред скоро или по-нататък със сигурност  ще получим.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg