Вторник, 07.07.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт" Откровение 12:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато размениш успешния живот за един превъзходен път

Main Pic
Публикувана: 24.05.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 426
Коментари: 0
Милиони хора мечтаят за житейски  успех и полагат огромни усилия, за да го постигнат. Обективните показатели за успеха са властта, доходите и славата. Добрите родители са загрижени да дадат достатъчно възможности на децата си, за да стигнат далеч. Амбициозните млади хора планират внимателно живота си, за да не провалят своите шансове. Въпреки огромните си усилия, мнозина изобщо не достигат до възможността за пробив. Други успяват да стигнат до мечтания водещ университет, но не съумяват да постигнат добра кариера. Някъде по пътя към успеха трети са смазани от лоши обстоятелства или непредвидено препятствие. И съвсем малко са отличниците в това състезание – онези, които имат добър старт в живота, постигат блестящи резултати в образованието, стремителен полет в кариерата и в крайна сметка се реализират като успешни хора, достойни за пример и възхищение.
 
Днес е денят, в който си спомняме за един забележителен мъж, успешен във всичко това, но  разменил го срещу своя призив. Не беше никак сигурно къде ще го отведе. За да се окаже от дистанцията на времето, че този призив ще го отведе несравнимо по-далеч, отколкото всеки негов съвременник би могъл да предвиди. Константин, приел впоследствие духовното име Кирил, е най-малкият от седемте сина на Лъв, подуправител на Солунската област и жена му Мария. Макар да губи баща си в ранна възраст, Константин и братята му са покровителствани от чичо им Теоктист, главен министър и регент на император Михаил III. Младият Константин е изключително умен и талантлив младеж и е изпратен от влиятелния си чичо да учи в Магнаурската школа в Константинопол, най-престижната учебна институция  за  своето време. Въпреки блестящите си постижения, младежът не проявява никаква склонност към светски живот или градене на кариера в ромейския държавен апарат. За ужас на влиятелния чичо, преподавателите и колегите му от императорското семейство и домовете на висшата аристокрация, след завършване на обучението си Константин се замонашва в един от манастирите край Босфора. По настояване от най-висша инстанция, скоро е изведен от там, но никога не се отказва от монашеските си обети.
            
Първата мисия на Кирил е като специален пратеник на империята е в Багдатския халифат, където по покана на халифа Джавар Ал-Муттавакил дебатира с водещи ислямски богослови. Той се опитва  да запази диалога с тази враждебна към онзи момент сила, отворен, да съхрани мира и да защити правата на християните в халифата.  За резултата от дебатите му съдим по факта, че се завръща с много освободени ромейски пленници. Струва си да вземем пример от този млад мъж, чиито богословски спорове оставят отворени врати и предизвикват жестове на добра воля, а не водят до омраза и враждебност.
            
Няколко години по-късно,  Константин е изпратен от императора на мисия в Хазарския хаганат, където дебатира с юдейски и мюсюлмански богослови в присъствието на хана и аристокрацията. Удивителният резултат е, че около 200 влиятелни хазари са покръстени. Някъде между тези събития вероятно Константин участва в мисия за покръстването на славяните по поречието на река Брегалница, където вероятно разпознава за себе си призива да преведе Евангелието на славянски език и необходимостта от специална азбука, която да бъде използвана за целта. След още една мисия при аланите в Североизточното черноморие, идва време за пътуването, чиито плод ще работи десетилетия след кончината му и ще остави отпечатък върху  облика на Европа завинаги.
                
През 862 година по покана на княза на Великоморавия Ростислав Константин, придружаван от най-големия му брат Методий, е изпратен от империята да подпомогне откъсването на страната от немското влияние, посредством развитие на християнско поклонение и просвета на собствен език. Константин и Методий се установяват в столицата Велеград и създават школа, където обучават служители, книжовници и просветители.  Така направеният превод на Писанието и създадената славянска азбука влизат в непосредствена употреба. Реакцията на немското духовенство катализира оформянето на т.нар. „триезична догма“, според която Божието слово може да се предава истинно само на божествено санкционираните еврейски, гръцки и латински езици. От днешна гледна точка ясно се вижда, че тази идея по същество представлява доведен до крайност сакраментализъм, разбиране за механично предаване на благодатта, без участието на сърцето и вярата на приемащия, единствено по силата на правилно извършения обред и изречени думи от оторизирания служител. Така заставайки срещу триезичното учение, Константин се явява и своеобразен предтеча на реформаторите, отстоявайки важността на личното разбиране и вяра на онзи, до който достига благодатта.
 
През 867 година във Венеция, Константин  участва в диспут с привържениците на триезичната догма, който печелят. Така се стига до посещението на братята в Рим през същата година, където делото на Константин триумфира. Преведените от него Писания и богослужебни текстове на славянски език са осветени от папа Адриан II и двамата братя изнасят литургии на славянски език в Рим. Доведените от братята техни славянски ученици са ръкоположени от папата. Силен момент в това посещение са донесените предполагаеми мощи на св. Климент, един от първите римски епископи, които са издирени от Константин при пътуванията му на север от Черно море. В негова чест, един от най-надарените константинови ученици ще приеме духовното име Климент.
 
Така делото на Константин триумфира. Малко преди смъртта си в Рим, Константин приема духовното име Кирил, с което ще остане в паметта на българския и всички европейски народи. От времето на неговото раждане са изминали едва 42 години, но те се оказват достатъчни, за да бъде преобразена картата на Европа за столетия и хилядолетия напред. Успехът на делото на Кирил и брат му Методий не се дължи на политическите протекции, които ги съпътстват  и дипломатически мисии, които изпълняват. Историята показва, че скоро Великоморавия сменя политическия курс и се откъсва от траекторията на Константинопол. Учениците на Кирил и Методий са прогонени и намират топъл прием в България, където продължават делото на славянската писменост. Именно тук е създадена и Кирилицата, азбуката, която ще просъществува през вековете, наречена в чест на нейния учител.  Макар никога да не идва в България и да служи на геостратегическия противник, за българите от всички епохи нататък,  св. Кирил е техен обичан закрилник и просветител. Заедно с азбуката, наследството на Кирил е защитеното схващане, че благодатта се възприема чрез вярата и разбирането на слушащия, както и неуморното посвещение към недостигнатите от Евангелието. Днес св. Константин Кирил Философ е еднакво почитан от всички християнски църкви и е един от символите на обединена Европа.
 
 Един живот,  обречен на земна власт, удобство и благополучие е разменен за съдба и наследство, които никой не би могъл да предвиди през онази далечна година около средата на IX век. Тогава един обещаващ млад ромеин напуска пътя, начертан от неговите благодетели, за да се посвети на Бога. Заради Онзи, Който призовава.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg